Нямаше как нито г-жа Саймингтън да бъде помолена да си тръгне, нито Остин Хелър да чака. Снайт реши проблема, като остави инженера да я успокоява и я помоли да го извини за момент. Влезе в приемната, стисна ръката на Хелър и му каза:
— Искате ли да влезем в чертожната зала, г-н Хелър? Там осветлението е по-добро. Подготвили сме ви скицата и не ми се иска да я местим.
Хелър явно нямаше нищо против. Последва послушно Снайт в чертожната зала. Беше висок и широкоплещест. Носеше костюм от английски туид. Имаше пясъчноруса коса и квадратно лице. Около ироничните му спокойни очи имаше безброй бръчици.
Скицата лежеше на масата на художника китаец, който се отдръпна смутено и мълчаливо. Съседната чертожна маса беше на Роурк. Той беше с гръб към Хелър. Продължи да чертае, без да се обръща. Служителите бяха инструктирани да не се натрапват, когато Снайт води клиент в чертожната.
Снайт повдигна копринената хартия с крайчеца на пръстите си, като було на младоженка. После направи крачка назад и се вторачи в лицето на Хелър. Хелър се наведе и остана дълго в тази поза, вцепенен и напрегнат, без да продума.
— Слушайте, г-н Снайт — каза най-после. — Слушайте, мисля, че… — и млъкна.
Снайт чакаше търпеливо и доволно, убеден, че предстои нещо, което не иска да смущава.
— Тази скица — изрече Хелър внезапно и гръмогласно, удряйки с юмрук по чертежа, а Снайт потръпна — е най-добра от всички досега!
— Знаех, че ще я харесате, г-н Хелър — каза Снайт.
— Не я харесвам — отвърна Хелър.
Снайт примигна и зачака.
— Толкова близо е до онова, което искам — каза Хелър със съжаление, — и въпреки това се разминава с желанието ми. Не знам защо. Моля да ме извините, ако ви звучи неясно, но аз или харесвам нещата от пръв поглед, или не ги харесвам. Сигурен съм, че няма да ми е уютно с този вход. Входът е чудесен, но човек дори не го забелязва, като го вижда твърде често.
— Моля, позволете да ви изтъкна някои съображения, г-н Хелър. Стремим се да сме модерни, разбира се, но също се опитваме да придадем някакъв вид на къщата. Да съчетаем достолепието с уюта. Нали разбирате, строга къща като тази се нуждае от малко смекчаване. От архитектурна гледна точка това е точно по правилата.
— Без съмнение — каза Хелър. — Не разбирам от тези неща. Никога през живота си не съм бил наясно с правилата.
— Нека ви обясня скицата и ще видите, че тя е…
— Знам — каза изморено Хелър. — Знам. Сигурен съм, че сте прав. Само че… — Гласът му прозвуча енергично, така му се искаше и да се чувства. — Иска ми се да има някаква спойка, някакво… някаква обединяваща идея… хем я има, хем я няма… искам да изглежда като жива… но не изглежда… Нещо й липсва, а друго й е в повече… Иска ми се да е по-изчистена, по-избистрена… каква дума съм чувал да се използва? — да е смислена…
Роурк се обърна. Стоеше от другата страна на масата. Грабна скицата, ръката му се протегна и моливът се втурна, чертаейки груби черни линии върху неръкотворния акварел. Линиите унищожиха йонийските колони, корниза, входа, куличката, капаците и тухлите; извиха две каменни крила и уголемиха прозорците, разцепиха балкончето и хвърлиха тераса над морето.
Всичко се случи, преди останалите да осъзнаят кога е започнало. Снайт скочи, но Хелър го хвана за китката и го възпря. Ръката на Роурк продължи да събаря стени, да руши и да строи наново с яростен устрем.
Роурк вдигна глава само веднъж за част от секундата и погледна през масата към Хелър. Това им бе достатъчно, за да се запознаят. Роурк продължи и когато остави молива, къщата — проектираната от него къща — бе готова, скицирана с черни линии. Отне му не повече от пет минути.
Снайт се опита да издаде някакъв звук. Тъй като Хелър мълчеше, Снайт реши, че трябва да се нахвърли срещу Роурк и закрещя:
— Уволнен си, дявол да те вземе! Изчезвай! Уволнен си!
— Уволнени сме и двамата — каза Остин Хелър, намигвайки на Роурк. — Ела с мен. Обядвал ли си? Да отидем някъде. Искам да поговорим.
Роурк отиде до шкафчето да си вземе палтото и шапката. Присъстващите в чертожната зала станаха свидетели на нещо изумително. Всички спряха да работят, за да погледат: Остин Хелър взе скицата, сгъна я на четири, начупвайки свещения картон, и я пъхна в джоба си.
— Но, господин Хелър… — запелтечи Снайт, — нека ви обясня… Ако искате такава къща, всичко е наред, ще направим скицата отново… нека ви обясня…