— Не сега — каза Хелър. — Не сега. — Добави, спирайки на вратата: — ще ви изпратя чек.
В следващия миг Хелър бе излязъл заедно с Роурк. Вратата, затръшната от Хелър, прозвуча като заключителен абзац в негова статия.
Роурк не бе продумал.
В сепарето с приглушена светлина, в най-скъпия ресторант, в който Роурк бе попадал, през блясъка на кристала и сребърните прибори, Хелър заговори:
— … това е къщата, която искам, къщата, която винаги съм искал. Можеш ли да я проектираш, да начертаеш плановете и да надзираваш строежа?
— Да — каза Роурк.
— Колко време ще е нужно, ако започнем веднага?
— Около осем месеца.
— И къщата ще е готова в късната есен?
— Да.
— Точно като тази скица?
— Точно като нея.
— Слушай, нямам представа как се сключва договор с архитект, но ти сигурно си наясно. Подготви договора, за да може адвокатът ми да го одобри следобед, съгласен ли си?
— Да.
Хелър се взря в човека срещу него. Загледа се в ръката, опряна на масата. Вгледа се внимателно в тази ръка. Разгледа дългите пръсти, изпъкналите стави и вени. Изпита усещането, че не той наема на работа този човек, а самият той се съгласява да работи за него.
— На колко си години — попита Хелър, — който и да си ти?
— Двадесет и шест. Искате ли препоръки?
— По дяволите, не. Те са вече в джоба ми. Как се казваш?
— Хауърд Роурк.
Хелър извади чекова книжка, отвори я на масата и хвана писалката си.
— Слушай — каза той, пишейки, — ще ти дам петстотин долара предплата. Намери си кантора или каквото ти трябва, и започвай.
Откъсна чека и го подаде на Роурк с върховете на изпънатите си пръсти, с лакът, опрян на масата. Китката му описа широка дъга. Наблюдаваше Роурк лукаво, с присвити присмехулни очи. Движението му приличаше на поздрав.
Чекът бе написан за „Хауърд Роурк, архитект“.
XI
Хауърд Роурк отвори собствена кантора.
Нае просторна стая на най-горния етаж на стара сграда, с голям прозорец високо над покривите. Виждаше далечната лента на река Хъдсън до перваза на прозореца, а корабите се движеха като чертички под пръстите му, когато ги притиснеше в стъклото. Имаше бюро, два стола и огромна чертожна маса. На стъклото на входната врата написа: „Хауърд Роурк, архитект.“ Стоя дълго в коридора, загледан в тези думи. След това влезе и затръшна вратата. Взе един линеал от масата и го хвърли обратно, сякаш пусна котва.
Джон Ерик Снайт се опита да го разубеди. Роурк отиде в кантората му да си прибере чертожните си инструменти. Снайт излезе в приемната, стисна му топло ръката и каза:
— Е, Роурк! Как си? Ела, влез при мен, искам да поговорим!
И когато Роурк седна пред бюрото му, Снайт изрече на висок глас:
— Виж, човече, надявам се, че си достатъчно разумен да не ми се сърдиш за онова, което казах вчера. Малко се ядосах, но не на работата ти, а защото го направи на онази скица, онази скица… както и да е, няма значение. Нали не ми се сърдиш?
— Не — каза Роурк. — Никак.
— Разбира се, че не си уволнен. Не си го приел на сериозно, нали? Можеш да се върнеш на работа още сега.
— Защо да се върна, господин Снайт?
— Как защо? О, къщата на Хелър, нали? Но ти не вземаш Хелър на сериозно, нали? Видя го колко е луд, сменя си мнението шестдесет пъти в минута. Той няма никакво намерение да ти даде тази поръчка, това трябва да ти е ясно, не е толкова просто, не се прави така.
— Вчера подписахме договора.
— Така ли? Ами чудесно! Добре тогава, Роурк, ето какво ще направим: връщаш поръчката обратно при нас и аз ще ти позволя да напишеш името си до моето — „Джон Ерик Снайт & Хауърд Роурк“. И ще си разделим хонорара. Това ще бъде в допълнение към заплатата ти… а освен това получаваш повишение. Същата уговорка ще важи за всяка нова поръчка, която донесеш. И… господи, човече, защо се смееш?
— Извинете ме, господин Снайт. Съжалявам.
— Мисля, че не разбираш — каза Снайт озадачено. — Не разбираш ли? За теб това е сигурност. Все още не ти е изгодно да си самостоятелен. Поръчките няма да ти падат от небето просто ей така. Какво ще правиш? При мен ще имаш сигурна работа и ще се подготвиш за самостоятелна практика, ако това е целта ти. След четири-пет години ще си готов за такъв скок. Всички действат така. Нали разбираш?