— Знаеш ли, че усещането ми е точно такова? Сигурен съм, че когато заживея в тази къща, ще поведа нов живот, и дори най-обикновените неща, които върша във всекидневието, ще придобият някаква почтеност или достойнство, които не мога точно да опиша. Не се учудвай, ако ти кажа, че ще се стремя да живея в хармония с тази къща.
— Именно това беше целта ми — каза Роурк.
— Сега е моментът да ти благодаря, че си се погрижил да се чувствам удобно. Забелязвам много неща, които никога не са ми идвали наум, но ти си ги планирал така, сякаш си знаел от какво имам нужда. Например кабинетът е за мен най-важното помещение, и ти си му отделил господстващо място, което се вижда и отвън. Кабинетът е свързан с библиотеката, а всекидневната е далеч от тях, както и стаите за гости, за да не чувам какво става там — и още много неща. Проектирал си къщата, мислейки за мен.
— Знаеш ли — каза Роурк, — въобще не съм мислил за теб. Мислех за къщата. — И добави: — Може би точно затова съм разбрал от какво имаш нужда.
Къщата на Хелър бе готова през ноември 1926 г.
През януари 1927 г. „Архитектурна трибуна“ публикува обзор на най-хубавите къщи, построени в Америка през изтеклата година. Списанието отпечата дванадесет големи лъскави страници със снимки на двадесет и четирите къщи, определени от редакторите за най-ценни архитектурни постижения. Къщата на Хелър не бе сред тях.
Рубриките за недвижими имоти на нюйоркските вестници представяха всяка неделя кратки описания на забележителните нови къщи в областта. За къщата на Хелър нямаше нито дума.
Годишникът на Американската гилдия на архитектите (АГА) публикува внушителни снимки на избраните от гилдията най-добри сгради в страната под заглавие „Поглед напред“. Къщата на Хелър не бе спомената.
При редица поводи оратори излизаха на трибуната, за да говорят пред шикозна аудитория за напредъка на американската архитектура. Никой не каза нищо за къщата на Хелър.
В клубовете на АГА бяха изказани някои мнения.
— За нашата страна е позор, че допускаме да се строят сгради като къщата на Хелър. Тя е срам за професията. Трябва да има закони — каза Ралстън Холкъм.
— Така се отблъскват клиентите — каза Джон Ерик Снайт. — Като видят подобна къща, те решават, че всички архитекти са луди.
— Не виждам защо се възмущавате — каза Гордън Л. Прескът. — Мисля, че е ужасно смешна. Прилича на кръстоска между бензиностанция и космически кораб за луната от комиксите.
— Почакайте няколко години и ще видите какво ще стане — каза Юджийн Петингил. — Това чудо ще рухне като къщичка от карти.
— Защо говорим за години? — каза Гай Франкън. — Тези модернистични недомислици не оцеляват повече от един сезон. На собственика скоро ще му писне и набързо ще се настани в къща от добрия, стар, ранен колониален стил.
Къщата на Хелър се прочу в околността. Хората се отбиваха от пътя, паркираха край нея, зяпаха я, сочеха я с пръст и се кикотеха. Работещите на бензиностанциите се подсмиваха, като видеха колата на Хелър. Ходейки на пазар, готвачката на Хелър трябваше да устоява на присмехулните погледи на продавачките. В околността къщата на Хелър получи прозвището „Лудницата“.
Питър Кийтинг казваше със снизходителна усмивка на приятели и колеги:
— Хайде, не говорете така за него. Познавам Хауърд Роурк отдавна, той е талантлив, наистина. Дори на времето работеше за мен. Изгубил си е ума с тази къща. Но ще се научи. Има бъдеще… Мислите, че няма ли? Наистина ли мислите, че няма бъдеще?
Елсуърт Тухи, без чийто коментар и камък не можеше да се издигне на американска земя, сякаш не знаеше, че е построена къщата на Хелър, поне ако се съди по рубриката му. Не сметна за необходимо да уведоми читателите си за нея, дори и само за да я заклейми. Не написа нито дума.
XII
Нюйоркският вестник „Банър“ отпечатваше всеки ден на първа страница коментар, озаглавен „Наблюдения и размишления“ от Алва Скарет. Надежден източник на информация и идеи, колонката формираше общественото мнение в малките градчета из цялата страна. Преди години в нея бе публикувано прословутото изречение: „Всички ние ще се чувстваме далеч по-добре, ако забравим екстравагантностите на нашата капризна цивилизация и обърнем повече внимание на онова, което диваците са знаели много преди нас: да почитаме майка си.“ Алва Скарет беше ерген, натрупал два милиона долара, отличен играч на голф и главен редактор на вестниците на Уайнънд.