Именно Алва Скарет измисли кампанията срещу условията на живот в бедняшките квартали и срещу „хищните собственици“. Публикации на тази тема излизаха в „Банър“ в продължение на три седмици. Тези кампании бяха любими на Алва Скарет, защото привличаха читателите с човечността и социалните си поуки. Бяха подходящи за неделни притурки, илюстрирани с момичета, които скачат в някоя река, а полите им се повдигат доста над коленете. Тиражът се увеличаваше. Разобличените едри собственици, притежаващи цели квартали край „Ист Ривър“, изпаднаха в неловка ситуация. Тези „акули“ отказваха да продадат кварталите на безлична фирма за недвижима собственост, но в края на кампанията отстъпиха и ги продадоха. Никой не можеше да докаже, че фирмата за недвижима собственост е притежавана от компания, притежавана от Гейл Уайнънд.
Вестниците на Уайнънд имаха нужда от редовни кампании. Току-що бе завършила кампания за модерната авиация. В неделната притурка на „Списание за семейството“ имаше научни статии за историята на авиацията, илюстрирани с чертежи на летящи машини от Леонардо да Винчи, снимки на най-новия бомбардировач и рисунка на Икар, гърчещ се в алени пламъци, със синьо-зелено голо тяло, жълти восъчни крила и пурпурен дим. Имаше и рисунка на прокажена вещица с огнени очи и кристална топка, която през XI в. предсказала, че човекът ще полети, както и на прилепи, вампири и върколаци.
Организираха състезание по авиомоделизъм, открито за момчета под десетгодишна възраст, след като изпратят по пощата три абонамента за „Банър“. Гейл Уайнънд имаше лиценз за пилот и летя сам от Лос Анджелис до Ню Йорк, отбелязвайки континентален рекорд за скорост с малък самолет, построен специално за случая за сто хиляди долара. Беше направил малка грешка, изчислявайки как да стигне до Ню Йорк и се принуди да кацне на каменисто пасище; беше кацане, от което да ти настръхнат косите, но изпълнено безпогрешно; случайно в околността се оказаха цяла група фотографи от „Банър“. Гейл Уайнънд бе излязъл от самолета. Всеки ас в летенето би се разтреперил от преживяното. Гейл Уайнънд застана пред фотоапаратите. На ревера на пилотското му яке имаше изрядна гардения. Вдигна ръка за поздрав, с цигара между двата пръста, които не трепваха. Попитаха го какво е първото му желание след приземяването. Той отвърна, че иска да целуне най-хубавата жена сред присъстващите, избра най-старомодно облечената бабичка в множеството, наведе се и я целуна тържествено по челото, обяснявайки, че тя му напомня за майка му.
По-късно, в началото на кампанията за бедняшките квартали, Гейл каза на Алва Скарет:
— Действай. Изстискай от тази история максимума, на който си способен. — После замина на околосветско пътешествие с яхтата си, придружен от очарователна авиаторка, на която подари трансконтиненталния си самолет.
Алва Скарет започна да действа. Един от ходовете му в кампанията бе да възложи на Доминик Франкън да проучи състоянието на жилищата в бедняшките квартали и да събира човешки истории. Доминик Франкън току-що се беше върнала от лятна ваканция в Биариц. Тя винаги излизаше в отпуск за цялото лято. Алва Скарет я пускаше, защото тя беше сред неговите любими служители, защото го озадачаваше и защото той знаеше, че тя може да напусне работата си, щом пожелае.
Доминик Франкън отиде да живее за две седмици в малко таванско помещение на петия етаж, с единствен прозорец на покрива, в сграда с евтини жилища в „Истсайд“. В стаята й нямаше течаща вода. Готвеше си сама в кухнята на многобройно семейство на долния етаж; ходеше на гости на съседите, вечер сядаше на площадките на пожарните изходи и ходеше на долнопробни филми с момичетата от квартала.
Носеше овехтели поли и блузи, в които необичайно крехката й фигура придобиваше изтощен и недохранен вид. Съседите решиха, че е туберкулозна. Но тя се държеше така, сякаш се намира в салона на Кики Холкъм — със същото хладно спокойствие и самоувереност. Търкаше с четка пода на стаята си, белеше картофи, къпеше се в метална вана, пълна със студена вода. Справяше се безупречно, макар че никога не бе правила такива неща. Беше оправна, уменията й бяха в пълен контраст с външния й вид. Не се чувстваше неловко в новите условия. Отнасяше се към бедняшкия квартал със същото безразличие, както към салоните за приеми.
Двете седмици изтекоха. Тя се върна в луксозния си апартамент на последния етаж на хотел край Сентръл Парк. В „Банър“ започнаха да излизат статиите й за живота в бедняшкия квартал — безпощадни и потресаващи.