Отиде на официална вечеря. Смаяни гости я засипаха с въпроси: „Скъпа, наистина ли вие написахте тези неща?“, „Доминик, наистина ли живяхте там?“.
— О, да — отвърна тя. Завъртя лениво ръката си под смарагдовата гривна, която бе твърде широка и тежка за тънката й китка. — В притежаваната от Вас сграда на Източна Дванадесета улица, господин Палмър, канализацията се запушва през ден и залива двора. На слънчевата светлина водата се оцветява в синьо и мораво, като дъга. В квартала, който вие стопанисвате от името на компанията „Кларидж“, господин Брукс, са помещенията с най-красивите сталактити, изникващи по таваните — продължи тя, свеждайки златокосата си глава към букетчето бели гардении, красящо роклята й. По матовите листенца на гардениите проблясваха водни капчици.
Поканиха я да говори на събрание на социални работнички. Събраха се много хора с войнствени радикални настроения, начело с най-изтъкнати жени от тази сфера. Алва Скарет беше много доволен.
— Иди, детето ми — каза той, — и действай без колебание. Трябва да спечелим социалните работнички на наша страна.
Тя се изправи на трибуната в задушната зала. Погледна към морето от лица, чиито изражения открояваха по отблъскващ начин собствените им добродетели. Заговори с равен, неизразителен глас. Говори дълго. Разказа им следното:
— Семейството в задния апартамент на първия етаж въобще не си плаща наема, а децата не ходят на училище, защото нямат дрехи. Бащата има лична сметка в заведението за контрабанден алкохол на съседния ъгъл. Той е в добро здраве и има хубава работа… Семейството на втория етаж току-що си купи радиоапарат за шестдесет и девет долара и деветдесет и пет цента в брой. Във фасадния апартамент на четвъртия етаж бащата не е работил нито ден през живота си и няма никакво намерение да работи. Имат девет деца, за които получават помощи от общината, а жената е бременна с десето… Щом свърши, в залата се разнесоха няколко гневни ръкопляскания. Вдигна ръка и каза:
— Няма нужда да ръкопляскате. Не очаквам аплодисменти. — Попита учтиво: — Има ли въпроси?
Нямаше.
Върна се вкъщи. В гостната я чакаше Алва Скарет. Имаше нелеп вид, приседнал на ръба на изящния стол. Масивното му туловище приличаше на прегърбено плашило на фона на светлините на огромния град зад плътното стъкло. Градът беше като стенопис, предназначен да осветява и допълва помещението: изящните линии на небостъргачите, извисяващи се в черното небе, продължаваха изящните линии на мебелите; светлините, проблясващи в далечните прозорци, се отразяваха върху голия излъскан под; бездушната прецизност на ъглестите сгради хармонираше със студената бездушна елегантност на предметите в стаята. Алва Скарет нарушаваше хармонията. Приличаше и на добродушен селски доктор, и на печен мошеник. На едрото му лице грееше блага бащинска усмивка, която му отваряше всички врати и беше негова запазена марка. Добронамерената му усмивка не намаляваше, а подсилваше излъчваното от него тържествено достойнство; дългият, тънък и извит нос намаляваше добротата, но подсилваше достойнството; коремът му, люшкащ се над краката, намаляваше достойнството, но подсилваше добродушието му.
Стана, усмихна се широко и пое ръката на Доминик.
— Реших да се отбия, прибирайки се у дома. Имам да ти кажа нещо. Как мина, детето ми?
— Както очаквах.
Тя рязко свали шапката си и я хвърли на най-близкия стол. Косата й очерта дъга през челото и падна хоризонтално към раменете й; беше гладка и стегната, като шапка от блед излъскан метал. Изправи се до прозореца и се загледа в града. Попита го, без да се обръща:
— Какво искаш да ми кажеш?
Алва Скарет й се наслаждаваше. Отдавна се беше отказал от всякакви опити да я докосва, само понякога й хващаше ръката, без да е необходимо, или я потупваше по рамото; престана да мисли по този въпрос, изпитвайки нещо смътно и полуосъзнато, което обобщаваше за самия себе си с думите: човек никога не знае.
— Имам добри новини за теб, дете — каза той. — Подготвям малък план, нещо като реорганизация. Решил съм да създам отдел, който ще се занимава с темите около социалната политика и жените. Ясно ти е, нали, училищата, грижите за дома и семейството, отглеждането на бебета, малолетните престъпници и неща от този род — всичко това ще бъде под ръководството на един човек. Не виждам по-подходяща жена за тази работа от теб, моето момиченце.