— Имаш предвид мен ли? — попита тя, без да се обръща.
— Единствено теб. Щом Гейл се върне, ще му искам съгласието.
Тя се обърна и го погледна. Скръсти ръце и хвана лактите си. Каза:
— Благодаря ти, Алва. Но не искам.
— Какво значи не искаш?
— Значи, че не искам.
— За бога, даваш ли си сметка какъв скок ще направиш?
— Какъв скок?
— В кариерата си.
— Никога не съм казвала, че се стремя към кариера.
— Да не би да искаш вечно да водиш дребна рубрика на някоя от последните страници?
— В никакъв случай. Само докато ми писне.
— Но помисли какво можеш да постигнеш в голямата игра! Помисли какво може да ти предложи Гейл, стига само да му привлечеш вниманието!
— Нямам желание да му привличам вниманието.
— Но, Доминик, имаме нужда от теб. От тази вечер нататък жените ще застанат плътно зад теб.
— Едва ли.
— Наредих да запазят две колони за репортаж за събранието и твоята реч.
Тя взе телефона и му подаде слушалката.
— По-добре ги отмени.
— Защо?
Разрови купчината листове на бюрото, намери няколко страници, напечатани на машина и му ги подаде.
— Ето речта, която произнесох тази вечер.
Той я прочете набързо. Не продума, но притисна челото си с ръка. Грабна телефона и нареди да пуснат възможно най-кратка дописка за събранието, без да споменават името на оратора.
— Чудесно — каза Доминик, щом той затвори телефона. — Уволнена ли съм?
Той тъжно поклати глава.
— Това ли искаш?
— Не непременно.
— Ще потуля нещата — измърмори той. — Няма да казвам на Гейл.
— Както желаеш. Не ме е грижа какво ще направиш.
— Слушай, Доминик, знам, няма да ти задавам въпроси — кажи ми само защо по дяволите все ги вършиш такива?
— Без никаква причина.
— Слушай, казаха ми за шикозната вечеря, на която си направила изказвания по същата тема. После отиваш и произнасяш подобна реч на радикално събрание.
— Но и едното, и другото е вярно, нали?
— О, несъмнено, но не трябваше ли да размениш аудиториите, пред които си ги казала?
— Не би имало никакъв смисъл.
— А имаше ли смисъл това, което направи?
— Не. Нямаше. Но се забавлявах.
— Не те разбирам, Доминик. Случвало се е и преди. Справяш се толкова добре, вършиш чудесна работа и точно когато си пред прага на истински успех, проваляш всичко. Защо?
— Може би точно по тази причина.
— Ще ми кажеш ли — като на приятел, защото те харесвам и не си ми безразлична — към какво всъщност се стремиш?
— Мисля, че е очевидно. Не се стремя към абсолютно нищо.
Той разтвори ръце и безпомощно сви рамене.
Тя се разсмя.
— Защо придоби толкова тъжен вид? Аз също те харесвам, Алва, и също не си ми безразличен. Дори обичам да си говорим, което е още по-добре. Сега седни спокойно и се отпусни, а аз ще ти предложа питие. Имаш нужда от едно питие, Алва.
Донесе му заскрежена чаша с кубчета лед, които звъннаха в тишината.
— Ти си сладко дете, Доминик — каза той.
— Разбира се. Точно така.
Тя седна на ръба на масата, опря длани зад гърба си, облегна се на изпънатите си ръце и бавно заклати крака. Каза:
— Знаеш ли, Алва, ужасно би било да имам работа, която наистина харесвам.
— И тая хубава! Как можа да измислиш подобна глупост! Какво искаш да кажеш?
— Точно това. Че би било ужасно да имам работа, която харесвам и се страхувам да загубя.
— Защо?
— Защото ще завися от теб — ти си чудесен, Алва, но не си от най-вдъхновяващите личности. Едва ли би било приятно човек да се свива от страх пред камшика в твоята ръка — не се възмущавай, ще е учтиво камшиче и затова ще е още по-грозно. Ще завися от нашия началник Гейл — той е голяма работа, сигурна съм, само че предпочитам никога да не го виждам.
— Защо говориш такива врели-некипели? Нали знаеш, че и Гейл, и аз сме готови на всичко за теб, а лично аз…
— Не е само заради това, Алва. Не е само заради теб. Ако намеря работа, проект, идея или човек, които са ми по вкуса, ще стана зависима от целия свят. Всяко нещо е обвързано с всичко останало. Толкова сме обвързани едни с други. Всички сме хванати в мрежа, мрежата дебне и едно-единствено желание е достатъчно, за да паднем в нея. Пожелаваш нещо и то става ценно за теб. Знаеш ли кой се готви да ти го изтръгне от ръцете? Няма как да знаеш, може да е толкова наблизо или толкова далеч, но има някой, който се готви да го стори и ти се боиш от всички. Свиваш се от страх, умоляваш и се съобразяваш с всички — стига само да ти позволят да го запазиш. И да внимаваш с кого да се съобразяваш.