Доминик се обърна към Кийтинг и го погледна толкова мило, че погледът й не можеше да означава нищо друго, освен презрение.
— Вече можем да си отдъхнем — каза тя. — И двамата знаем какво е целял баща ми, така че всичко е наред. Не се смущавай. Аз не се смущавам. Добре е, че водиш баща ми като куче на каишка. Но знам, че не е приятно да го пускаш да избързва напред и да тегли каишката. Нека да забравим за това и да си изядем обяда.
Той понечи да стане и да си тръгне, но яростно осъзна, че е безпомощен и че няма да го направи. Тя каза:
— Не се мръщи, Питър. Можеш да ме наричаш Доминик, защото рано или късно това ще стане. Вероятно ще се виждаме често. И без това се срещам с толкова много хора. Ако на баща ми му е приятно ти да си един от тях — защо не?
До края на обяда тя му говори като на стар приятел, весело и открито. Беше обезпокоително пряма, сякаш нямаше какво да крие, но му показваше, че е по-добре да не търси скрит смисъл в думите й. Прекалената й любезност подсказваше, че отношенията им са съвсем повърхностни и дори не си струва да го удостоява с враждебност. Усети силна неприязън към нея, но продължи да наблюдава формата на устата й, движението на устните й, докато говори; наблюдаваше я как кръстосва крака с плавно и прецизно движение, сякаш сгъва скъп инструмент. Не можеше да се освободи от невероятното възхищение, което изпита, виждайки я за първи път.
На тръгване тя попита:
— Ще ме заведеш ли на театър довечера, Питър? Няма значение на коя пиеса. Ела да ме вземеш след вечеря. Кажи на баща ми, ще му стане драго.
— Едва ли би се заблудил толкова лесно — каза Кийтинг, — а също и аз, но все пак за мен ще е удоволствие, Доминик.
— Защо да се заблуждаваш?
— Защото нямаш желание нито да ходиш довечера на театър, нито да ме виждаш.
— Нищо подобно. Започваш да ми харесваш, Питър. Ела да ме вземеш в осем и половина.
Щом Кийтинг се върна в кантората, Франкън го извика в кабинета си.
— Е? — попита нетърпеливо Франкън.
— Какво има, Гай? — отвърна невинно Кийтинг. — Защо си толкова тревожен?
— Ами, аз… само… честно казано, искам да знам дали двамата се разбирате. Мисля, че ти можеш да й повлияеш добре. Какво стана?
— Нищо. Беше приятно. Нали знаеш колко е вкусна храната в твоите ресторанти… Всъщност, тази вечер ще водя дъщеря ти на театър.
— Не може да бъде!
— Защо не?
— Как успя да я убедиш?
Кийтинг вдигна рамене.
— Казах ти, че няма защо да се страхуваш от Доминик.
— Не се страхувам, но… О, вече я наричаш Доминик? Поздравления, Питър… Не се страхувам, само че не мога да я разбера. Никой не може да се сближи с нея. Не е имала нито една приятелка, дори в детската градина. Около нея винаги има куп хора, но няма приятели. Не знам какво да мисля. Живее съвсем сама, все е заобиколена от тълпа мъже, но…
— Слушай, Гай, недей да храниш никакви лоши мисли за собствената си дъщеря.
— Нямам такива мисли! Точно това е проблемът — че ги нямам, а бих искал да ги имам. Тя е двадесет и четири годишна, Питър, а е още девствена — знам, сигурен съм. Не ти ли е достатъчен само един поглед, за да разбереш каква е една жена? Не съм моралист, Питър и не смятам, че това е нормално. Не е естествено за нейната възраст, с нейния външен вид, с напълно свободния живот, който води. Моля се на Бог да се омъжи. Искрено се моля… Но не ми повтаряй същото и не тълкувай думите ми неправилно, нямам предвид никаква покана.
— Не, разбира се.
— Между другото, Питър, обадиха се от болницата, докато те нямаше. Казаха, че състоянието на горкия Лусиъс се подобрява. Смятат, че ще се оправи.
Лусиъс Хайер беше получил удар. Кийтинг проявяваше голям интерес към неговото състояние, но не го посети в болницата.
— Радвам се — каза Кийтинг.
— Но според мен повече няма да е в състояние да идва на работа. Той остарява, Питър… Да, остарява… След определена възраст човек не може да се товари с работа. — Държеше между два пръста нож за хартия и замислено почукваше с него по ръба на един календар. — Случва се на всеки, Питър, рано или късно… Човек трябва да гледа напред…
Кийтинг седна на пода, до изкуствените цепеници в камината на всекидневната, и обгърна коленете си с ръце. Изслуша въпросите на майка си как изглежда Доминик, какви дрехи носи, какво му е говорила и колко пари според него е наследила от майка си.