Срещаше се често с Доминик. Току-що се беше върнал, след като цяла вечер бяха обикаляли нощните клубове. Тя винаги приемаше поканите му. Питаше се дали с отношението си не се стреми да му покаже, че го пренебрегва още повече, като го вижда често, отколкото ако отказва да го вижда. Но всеки път той нетърпеливо очакваше следващата среща. Не беше виждал Катрин от месец. Тя се бе заела с изследователска работа, която й бе поверил чичо й, за да му помогне да подготви поредица от лекции.
Седнала под една лампа, г-жа Кийтинг кърпеше хастара на вечерното сако на Питър. Засипа го с въпроси и му направи забележка, че седи на пода с официалните си панталони и най-хубавата си риза. Той не обърна внимание нито на забележките, нито на въпросите й. Силно се подразни и отегчи, но усети и странно облекчение, сякаш неспирният поток на нейните думи го насърчаваше и оправдаваше. От време на време й отговаряше:
— Да… Не… Не знам… О, да, тя е прекрасна. Много е красива… Ужасно късно е, майко. Изморен съм. Ще си лягам…
Звънецът на входната врата звънна.
— Виж ти — каза госпожа Кийтинг. — Кой ли е по това време?
Кийтинг стана, сви рамене и тръгна към вратата.
Беше Катрин. Стоеше, стиснала в ръце голям, стар и омачкан бележник. Изглеждаше и решителна, и разколебана. Каза:
— Добър вечер, Питър. Мога ли да вляза? Трябва да говоря с теб.
— Кейти! Разбира се! Колко мило! Влизай. Майко, това е Кейти.
Госпожа Кийтинг погледна краката на момичето, което й напомни на човек, пристъпващ по палубата на кораб в бурно море. Погледна сина си и разбра, че се е случило нещо, към което трябва да се отнесе много внимателно.
— Добър вечер, Катрин — изрече меко.
Появата й предизвика у Кийтинг внезапен изблик на радост. Тази радост беше знак, че нищо не се е променило, че може да се чувства спокоен и сигурен, че нейното присъствие изчиства всички съмнения. Не се зачуди на късния час, в който идва за първи път в дома му, и то без покана.
— Добър вечер, госпожо Кийтинг — каза тя с ясен глас. — Дано не ви притеснявам. Късно е, нали?
— Съвсем не, дете — каза госпожа Кийтинг.
Катрин заговори бързо, заслушана в собствените си безсмислени думи:
— Само ще си сваля шапката… Къде да я оставя, госпожо Кийтинг? Тук на масата ли? Така добре ли е?… Не, може би по-добре да я сложа на бюрото, но е малко мокра, шапката може да повреди лака, бюрото е много хубаво, надявам се, че няма да повреди лака…
— Какво има, Кейти? — попита внимателно Кийтинг.
Погледите им се срещнаха. Очите й бяха изпълнени с ужас. Устните й се разтвориха в опит да се усмихне.
— Кейти! — възкликна той.
Тя мълчеше.
— Съблечи си палтото. Ела да се стоплиш до камината.
Приближи ниска табуретка до камината и я покани да седне.
Беше облечена с ученически черен пуловер и износена черна пола, които носеше вкъщи. Не се бе преоблякла. Сви се на табуретката, притискайки коленете си едно в друго. Заговори по-тихо и по-естествено. В гласа й прозвуча болка:
— Имате хубаво жилище… Толкова е топло и просторно… Винаги ли можеш да отваряш прозорците?
— Кейти, мила — попита той нежно, — какво е станало?
— Нищо. Нищо не се е случило. Но трябва да говоря с теб. Сега. Тази вечер.
Той погледна към госпожа Кийтинг.
— Ако предпочиташ…
— Не. Всичко е наред. Нека госпожа Кийтинг да чуе. По-добре е да чуе. — Обърна се към майка му и каза съвсем просто: — Госпожо Кийтинг, с Питър сме сгодени. — Обърна се към него и добави с треперещ глас: — Питър, искам да се оженим веднага, утре, възможно най-скоро.
Госпожа Кийтинг бавно положи ръка на коленете си. Гледаше Катрин с безизразни очи. Изрече тихо и с неочаквано за Питър достойнство:
— Не знаех. Много се радвам, скъпа.
— Нямате нищо против ли? Наистина ли? — попита отчаяно Катрин.
— Тези неща ги решавате двамата със сина ми.
— Кейти! — промълви той. — Какво се е случило? Защо да бързаме толкова?
— О! Думите ми прозвучаха като… като че ли съм в положението на момичетата, които… — Лицето й пламна. — О, боже! Не! Няма такова нещо! Нали знаеш, че това е невъзможно! О, нали не мислиш, Питър, че аз… че…
— Не, разбира се — той се засмя, седна на пода до нея и я прегърна. — Съвземи се най-после. Какво става? Нали знаеш, че ако поискаш, още тази вечер ще се оженя за теб. Само ми кажи, какво се е случило?