— О, колко артистично, скъпа моя! Кой я проектира?… Роурк ли?… Роурк… Никога не съм чувала за него… Честно казано, Фани, изглежда ми съмнително.
Двете деца на семейството бяха на различни мнения по въпроса. За 19-годишната Джун Санбърн всички архитекти бяха романтични. Тя се зарадва, като научи, че архитектът им е много млад, но не хареса Роурк и безразличието му към нейните подмятания. Обяви, че къщата е отвратителна и че тя няма да живее в нея. 24-годишният Ричард Санбърн, който завърши блестящо колежа, но бавно се самоубиваше с алкохол, слиса семейството — излизайки от обичайната си летаргия, той заяви, че къщата е великолепна. Никой не разбра дали това е естетическа оценка, омраза към майка му, или и двете.
Уитфърд Санбърн си променяше непрекъснато мнението. Мърмореше:
— Разбира се, няма да има вертикални рамки, те са напълно излишни, но защо да не направите корниз, г-н Роурк, та да има мир в семейството? Само един назъбен корниз, нали няма да развали нищо. Или ще развали?
Споровете престанаха, когато Роурк заяви, че няма да построи къщата, ако г-н Санбърн не одобри плановете, каквито са, и не удостовери одобрението си, като се подпише на всеки лист от чертежите.
Малко по-късно г-жа Санбърн с удоволствие научи, че никой почтен строителен предприемач не се наема да построи къщата.
— Виждаш ли? — каза тя тържествуващо.
Господин Санбърн не се примири. Намери неизвестна фирма, която прие поръчката неохотно и за да му направи услуга. Госпожа Санбърн си даде сметка, че строителният предприемач й е съюзник и създаде социален прецедент, като го покани на чай. Тя отдавна бе забравила каква къща иска; просто мразеше Роурк. А строителният предприемач мразеше всички архитекти.
Строежът на къщата на Санбърн се проточи през лятото и есента. Всеки ден се водеха нови битки.
— Разбира се, г-н Роурк, казах ви, че искам три килера в моята спалня, ясно си спомням, беше петък и седяхме в салона, г-н Санбърн седеше в голямото кресло до прозореца, а аз бях… Плановете ли? Какви планове? Мигар очаквате от мен да разбирам от планове?
— Леля Розали казва, че не може да се качва по вита стълба, г-н Роурк. Какво да правим? Да подбираме гостите си така, че да подхождат на вашата къща?
— Г-н Хълбърт казва, че този таван няма да издържи… А г-н Хълбърт разбира от архитектура. Прекарал е две лета във Венеция.
— Горката Джун казва, че нейната стая е мрачна като килер… Това е нейното усещане, г-н Роурк. Може и да не е мрачна, но й вдъхва усещане за мрак.
Роурк не спеше по цели нощи и преправяше плановете, за да внесе изискваните промени. Така минаваха дни, в които бяха събаряни построени етажи, стълбища и преградни стени. Разходите за строежа непрекъснато растяха. Предприемачът свиваше рамене и казваше:
— Нали ви казвах. Винаги е така, като наемете някой шантав архитект. Ще видите колко ще се охарчите до приключването на строежа.
А когато къщата беше почти готова, Роурк реши, че трябва да я промени. Източното крило никак не му хареса. Докато го строяха, той осъзна каква грешка е допуснал и как може да я поправи, за да стане къщата по-смислена. Правеше първите си стъпки в строителството и първите експерименти. Признаваше го най-откровено. Но г-н Санбърн не разреши промяната — беше дошъл неговият ред. Роурк се опита да го убеди. След като бе осъзнал как трябва да изглежда новото крило, Роурк не можеше да се примири с вида на къщата, както бе построена.
— Не, че не съм съгласен с вас — каза студено господин Санбърн, — всъщност смятам, че сте прав. Но не можем да си го позволим. Съжалявам.
— Ще ви струва по-малко от нелепите промени, които ми наложи г-жа Санбърн.
— Не повдигайте отново този въпрос.
— Г-н Санбърн — попита бавно Роурк, — ще се подпишете ли, че сте съгласен с промяната, ако тя не ви струва нищо?
— Разбира се. Ако направите чудо, за да я изпълните.
И той подписа. Източното крило беше построено наново. Плати го Роурк. Похарчи по-голяма сума от хонорара, който му бе изплатен за проекта. Г-н Санбърн се поколеба дали да поеме разходите. Г-жа Санбърн се възпротиви.
— Това е обикновена хитрина — каза тя, — форма на натиск. Изнудва те заради добрите ти чувства. Очаква, че ще платиш. Почакай и ще се убедиш. Сам ще поиска да платиш. Не му позволявай да се измъква.
Роурк не поиска нищо. Г-н Санбърн така и не му плати.