След като къщата бе построена, г-жа Санбърн отказа да се нанесе в нея. Г-н Санбърн гледаше тъжно къщата, безсилен да признае, че му харесва и че винаги е искал точно тази къща. Предаде се. Къщата остана необзаведена. Г-жа Санбърн накара съпруга си и дъщеря си да се изнесат във Флорида за зимата. „Там си имаме къща в чудесен испански стил, слава Богу! — защото я купихме готова. Така става, когато поемеш риска да строиш, наемайки за архитект някакъв идиот!“ За изненада на всички синът й прояви невиждан изблик на силна воля: отказа да отиде във Флорида. Харесваше новата къща и не искаше да живее никъде другаде. Обзаведоха му три стаи. Семейството замина, а той се нанесе и заживя сам в къщата край Хъдсън. През нощта от реката се виждаше един-единствен осветен правоъгълник, малък и самотен сред прозорците на огромния необитаем дом.
В бюлетина на Американската гилдия на архитектите излезе кратка дописка:
„Съобщиха ни за любопитен случай, който щеше да е забавен, ако не беше тъжен — построената неотдавна къща на известния индустриалец г-н Уитфърд Санбърн. Проектирана е от някой си Хауърд Роурк, а построяването й струвало повече от $100 000. Семейството решило, че къщата е необитаема. Тя бе изоставена и се превърна в красноречиво доказателство за професионална некомпетентност.“
XIV
Лусиъс Хайер упорито отказа да умре. Възстанови се от удара и се върна в кантората въпреки възраженията на своя лекар и загрижеността на Гай Франкън. Франкън предложи да изкупи дела му. Хайер отказа с вторачен воднист поглед. Идваше в кантората веднъж на два-три дни, както обикновено изчиташе кореспонденцията, оставена в коша за писма, сядаше на бюрото и рисуваше цветя на чисти бели листове, после си отиваше у дома. Вървеше бавно, провличайки крака, с лакти, притиснати до тялото и изпънати напред ръце, с полузатворени пръсти, като нокти на птица. Пръстите му трепереха. Не можеше да използва лявата си ръка. Не искаше да се пенсионира. Харесваше си името, изписано на бланките за писма на фирмата.
Смътно се чудеше защо вече не го запознават с изтъкнати клиенти, защо вижда чертежите на новите сгради чак когато са наполовина построени. Щом отвореше дума по този въпрос, Франкън възразяваше:
— Лусиъс, и през ум не ми минава да те безпокоя, като си в това състояние. Всеки друг отдавна би се пенсионирал.
Франкън леко го озадачаваше. Но Питър Кийтинг направо го объркваше. Кийтинг едва го поздравяваше, като се срещнат. Кимваше му от немай къде. Излизаше си на средата на изречение, адресирано към него. Хайер нареждаше нещо дребно на някой чертожник, но то не се изпълняваше и чертожникът го уведомяваше, че нареждането е отменено от г-н Кийтинг. Хайер не разбираше защо става така. Помнеше Кийтинг като стеснителното момче, с което тъй приятно си бяха говорили за порцеланови антики. Първоначално търсеше оправдавания за Кийтинг, после се опита да го умилостиви, унизен и непохватен. Накрая взе да изпитва необясним страх от Кийтинг. Оплака се на Франкън. Каза сприхаво, с тон на човек, който никога не е имал възможност да упражни авторитета си:
— Твоето момче, Гай, този Кийтинг, става непоносим. Държи се грубо с мен. Трябва да го уволниш.
— Ето, виждаш ли, Лусиъс — отвърна сухо Франкън, — защо казвам, че трябва да се пенсионираш. Претоварваш се с нервно напрежение и започваш да си въобразяваш разни неща.
И тогава обявиха конкурс за проект на сграда на „Космо-Слотник“.
Компанията „Космо-Слотник Пикчърс“ от Холивуд, Калифорния, реши да си построи изумителна административна сграда в Ню Йорк — 40-етажен небостъргач с кинозала и офиси. Обявен бе конкурс за архитект със срок една година. Обявата гласеше, че „Космо-Слотник“ е не само водеща компания във филмовото изкуство, но и във всички изкуства, тъй като киноизкуството обхваща всички изкуства. И тъй като архитектурата е изящен, макар и пренебрегван клон на естетиката, „Космо-Слотник“ е готова да я изведе на мястото, което й се полага.
Във вестниците, наред с новините за определянето на ролите във филма „Ще си взема моряк“ и заснемането на „Съпруги за продан“, се появиха разкази за Партенона и Пантеона. Г-ца Сали О’Дон бе фотографирана на стъпалата на Реймската катедрала — по бански костюм, а господин Прат Пърсел (по прякор Съдружника) каза в интервю, че винаги си е мечтал да бъде водещ строител, ако не бе станал филмов актьор. Цитирани бяха мисли на Ралстън Холкъм, Гай Франкън и Гордън Л. Прескът за бъдещето на американската архитектура в статия, написана от г-ца Димпълс Уилямс. Отпечатано бе въображаемо интервю с разсъждения на сър Кристофър Рен за киното. В неделните притурки излизаха снимки на начинаещи актриси от „Космо-Слотник“ по шорти и спортни пуловери, застанали с линеали и сметачни линийки пред чертожни дъски с надпис: „Космо-Слотник Билдинг“ над огромна въпросителна.