Камерън не искаше Роурк да седи непрекъснато при него. Казваше му:
— Излез и се разходи из градината, Хауърд. Хубаво е, тревата никне. — Лежеше в леглото и гледаше доволно през отворения прозорец как Роурк се движи сред голите дървета на фона на бледосиньото небе.
Искаше само да се хранят заедно. Г-ца Камерън слагаше поднос на коленете на Камерън, а на Роурк сервираше на масичка до леглото. Камерън сякаш изпитваше удоволствие от нещо, което никога не бе нито имал, нито търсил: усещането за топлота в повтарящите всекидневни действия, усещането за семейство.
Вечерта на третия ден Камерън се бе подпрял на възглавницата, говорейки както обикновено, но думите излизаха бавно. Главата му беше неподвижна. Роурк слушаше и се опитваше да не показва, че знае какво става в страшните паузи между думите на Камерън. Думите звучаха естествено, но усилието, което му струваха, щеше да остане последната тайна на Камерън. Такова бе неговото желание.
Камерън говореше за бъдещето на строителните материали.
— Следи индустрията на леките метали, Хауърд… След няколко… години… ще правят удивителни неща… Наблюдавай пластмасите, те ще открият нова епоха… Ще има нови инструменти, нови средства, нови форми… Ще трябва да показваш… на проклетите глупаци… какви богатства създава за тях човешкият ум… какви възможности… Миналата седмица четох за нов вид синтетична плочка… и си помислих, че може да се използва там, където нищо… друго не е подходящо… например малка къща… за около пет хиляди долара…
След малко замълча и затвори очи. После Роурк чу как прошепва внезапно:
— Гейл Уайнънд…
Роурк се наведе към него, изненадан.
— Вече… не мразя никого… освен Гейл Уайнънд… Не, не съм му виждал очите… Но той е… всичко лошо в света… тържеството на надменната вулгарност… Гейл Уайнънд е човекът, срещу когото трябва да се бориш, Хауърд…
После дълго мълча. Усмихна се, когато отново отвори очи. Каза:
— Знам… какво преживяваш сега в кантората си… — Роурк никога не му беше споменавал нищо по този въпрос. — Не… не отричай и… не казвай нищо… Знам… Но… всичко ще е наред… Не се страхувай… Помниш ли, когато се опитах да те уволня?… Забрави какво ти казах тогава… То не беше всичко… Това е… Не се бой… Заслужаваше си…
Гласът му отслабна и той повече не можа да проговори. Но зрението му остана незасегнато. Лежеше мълчаливо и гледаше спокойно Хауърд. Половин час по-късно издъхна.
Кийтинг се виждаше често с Катрин. Не беше обявил годежа им, но майка му знаеше и това вече не беше негова безценна тайна. На Катрин й се струваше, че той е престанал да държи на техните срещи. Не й се налагаше да го чака в самота, но изгуби успокоението, което получаваше, щом той се появи.
Кийтинг й бе казал:
— Нека изчакаме резултатите от конкурса на филмовата компания, Кейти. Няма да е задълго, ще обявят решението си през май. Ако спечеля, ще се утвърдя за цял живот. Тогава ще се оженим. И тогава ще се запозная с чичо ти… а и той ще иска да се запознае с мен. Длъжен съм да спечеля.
— Знам, че ще спечелиш.
— Освен това старият Хайер няма да живее повече от месец. Лекарят каза, че всеки момент може да се очаква втори удар и това ще е краят. Дори и не го прати в гроба, със сигурност не ще може да идва в кантората.
— О, Питър, не ми харесва, като говориш така. Не бива да си такъв… такъв ужасен егоист.
— Съжалявам, скъпа. Е… да, наистина съм егоист. Всеки е такъв.
Прекарваше повече време с Доминик. Доминик го гледаше безучастно, сякаш вече не представляваше проблем за нея. Изглежда го смяташе за подходящ маловажен придружител за случайни маловажни вечери. Той си мислеше, че тя го харесва. Но знаеше, че това не е обнадеждаващо.
Понякога забравяше, че е дъщеря на Франкън, забравяше всичко, което го тласкаше към нея. Нямаше нужда нищо да го тласка. Искаше я. Нямаше нужда от никакви обяснения. Достатъчна му беше тръпката на нейното присъствие.
Но беше безпомощен пред нея. Не можеше да се примири с мисълта, че една жена може да остане безразлична към него. Дори не беше сигурен в нейното безразличие. Изчакваше и се опитваше да отгатне настроенията й, за да реагира както смяташе, че тя би искала. Тя обаче не реагираше.