— И така, ако вие не уведомите утре сутринта Франкън, че се пенсионирате — заключи той, държейки писмото с два пръста, — това нещо отива в АГА.
Зачака. Хайер седеше неподвижен, с празен поглед в бледите изпъкнали очи и със зяпнала уста. Кийтинг потръпна и се запита дали говори на идиот.
Устните на Хайер се раздвижиха и бледорозовият му език се показа, проблясвайки върху долните му зъби.
— Но аз не искам да се пенсионирам. — Каза го просто, простодушно, хленчейки.
— Ще се пенсионирате.
— Не искам. Няма да го направя. Аз съм известен архитект. Винаги съм бил известен архитект. Не искам никой да ме притеснява. Всички искат да се пенсионирам. Ще ви кажа една тайна. — Наведе се и прошепна многозначително: — Може би вие не знаете, но аз зная, той не може да ме заблуди: Гай иска да се пенсионирам. Мисли, че ще ме надхитри, но ми е ясен. Съвсем ясен ми е. — Изхили се.
— Май не ме разбрахте. Знаете ли какво е това? — Кийтинг пъхна писмото между полузатворените пръсти на Хайер.
Тънкият лист затрепери в ръката на Хайер и падна на масата. Лявата му ръка с парализираните пръсти се вкопчи в него като кука, сляпо и безцелно. Изрече задавено:
— Няма да изпратите това в АГА. Ще ми отнемат лиценза.
— Със сигурност ще ви го отнемат — каза Кийтинг.
— И вестниците ще пишат.
— Всичките.
— Няма да направите такова нещо.
— Ще го направя, ако не се пенсионирате.
Раменете на Хайер се свлякоха до ръба на масата. Главата му остана отгоре. Подаваше я боязливо, като че ли се готвеше да скрие и нея.
— Няма да го направите, моля ви не го правете — замънка Хайер, хленчейки провлечено, без паузи. — Вие сте добро момче, вие сте много добро момче, няма да го направите, нали?
Жълтият квадратен лист лежеше на масата. Безпомощната лява ръка на Хайер посегна към листа, движейки се бавно по ръба на масата. Кийтинг се наведе и грабна писмото изпод ръката му.
Хайер го гледаше с килната глава и отворена уста. Сякаш очакваше Кийтинг да го удари. Отблъскващо умолителният му поглед казваше, че ще позволи на Кийтинг да го удари.
— Моля ви — прошепна Хайер, — няма да го направите, нали няма да го направите? Не се чувствам много добре. Никога не съм ви правил нищо лошо. Като че ли си спомням, че веднъж направих нещо много хубаво за вас.
— Какво? — кресна Кийтинг. — Какво сте направили за мен?
— Вие сте Питър Кийтинг… Питър Кийтинг… помня… направих нещо добро за вас… Вие сте момчето, на което Гай вярва толкова много. Не се доверявайте на Гай. Аз не му се доверявам. Вие ми харесвате. Скоро ще ви направим проектант. — Устата му остана отворена след последната дума. От ъгълчето й се процеди тънка слюнка. — Моля ви… недейте…
Очите на Кийтинг блеснаха от отвращение. Погнусата го тласна да влоши нещата, иначе нямаше да издържи.
— Ще бъдете изобличен публично — каза отчетливо Кийтинг. — Ще бъдете изобличен като рушветчия. Хората ще ви сочат с пръст. Снимката ви ще се появи във вестниците. Собствениците на онази сграда ще ви съдят. Ще ви хвърлят в затвора.
Хайер не каза нищо. Не мръдна. Внезапно чашите на масичката звъннаха. Кийтинг не видя, че тялото на Хайер се гърчи. Чу само слабо подрънкване в притихналата стая, като че ли чашите подрънкваха сами.
— Напусни! — каза Кийтинг, повишавайки глас, за да не чува звука от чашите. — Напусни фирмата! За какво стоиш? Няма полза от теб. От теб никога не е имало полза.
Прежълтялото лице над ръба на масата отвори уста и издаде мокър, бълбукащ звук, като стон.
Кийтинг седеше удобно, наведен и с раздалечени колене. Лакътят му се опираше на коляното с протегната ръка, в която държеше писмото.
— Аз… — задави се Хайер. — Аз…
— Млъкни! Няма нужда да казваш нищо, освен да или не. Мисли бързо. Не съм дошъл да спорим.
Хайер престана да трепери. През лицето му премина диагонална сянка. Кийтинг видя немигащо око и половин отворена уста, през чиято дупка в лицето се вливаше мрак, сякаш се дави.
— Отговори! — кресна Кийтинг, обхванат от ужас. — Защо не ми отговаряш?
Лицето над ръба на масата се люшна. Главата се килна, удари се в масата и се изтърколи на пода като отсечена. Две чаши паднаха след нея и тихо се пръснаха на парчета върху килима. Кийтинг почувства облекчение, че тялото последва главата и се сгърчи невредимо на пода. Не се чу никакъв звук, освен приглушеното мелодично счупване на порцелана.