Само че на една от двойките в другия край седеше едно хлапе (не повече от тристагодишно), на име Чимов. Влязъл беше в организацията няма и преди десет години, но вече беше „работил“ поне два пъти. Това се смяташе за добро постижение. (Аз имах повечко, но аз съм източняк.) Косата му беше черна, права и подстригана до ушите. Лицето му притежаваше остротата, присъща на дома на Ястреба. Много не говореше, което при джерегите се смята за добро качество за типове на неговата възраст.
Общо взето, чувствах се добре защитен, когато закрачих към задната стая. Върн, Мираф’н и Лойош огледаха пред мен. В стаята имаше голяма дълга маса с десет стола — и беше празна. Казах:
— Окей, вие двамата се скатавайте.
Върн кимна.
Мираф’н ме изгледа със съмнение.
— Сигурен ли си, шефе?
— Да.
Излязоха. Седнах на един от столовете и зачаках. Единствената врата към стаята беше затворена, прозорци нямаше, а около сградата беше вдигната телепортна преграда. Зачудих се как ли ще влезе Кийра.
Две минути по-късно продължавах да се чудя, но вече беше теоретично.
— Добро утро, Влад.
— Проклятие. Трябваше да те видя, но примигах.
Тя се изкиска, ръкува се с мен и ме целуна топло. Седна вдясно от мен. Лойош кацна на рамото й и я близна по ухото. Кийра го почеса под брадичката.
— Е, за какво искаше да ме видиш?
Тя бръкна под наметалото си и извади кесийка. Отвори я ловко и ми махна с ръка. Протегнах шепата си и в нея падна бледосин кристал, може би около сантиметър в диаметър. Завъртях го и го вдигнах срещу лампата.
— Много е хубав. Топаз?
— Диамант — отвърна тя.
Отново го завъртях, да видя дали не се шегува. Не се шегуваше. Огледах го внимателно.
— Естествен?
— Да.
— Включително и цветът?
— Да.
— И размерът?
— Да.
— Гарантираш?
— Да.
— Разбирам. — Оглеждах диаманта още пет минути. Не съм голям специалист по камъните, но от скъпоценните разбирам нещо. Можех да различа фалшификати.
— Предполагам, че си го задигнала. Колко струва?
— На открито? Може би трийсет и пет хиляди, ако се поозърнеш за купувач. Двайсет и осем или трийсет бърза продажба. Някой чистач ще даде поне петнайсет — ако е надушил сделката.
Кимнах.
— Ще ти дам двайсет и шест.
Тя поклати глава. Изненада ме. Двамата с Кийра никога не се пазаряхме. Предложеше ли ми нещо, давах й най-добрата цена, която можех да си позволя, и толкова.
Но тя каза:
— Не го продавам. Твой е. — И добави: — Затвори си устата, Влад — става течение.
— Кийра, аз…
— Моля.
— Но защо?
— Що за въпрос! Току-що му подарих цяло състояние, а той иска да знае защо?
„Да бе. Шефе, я млъквай“. Лойош близна ухото й.
— Моля и теб — каза му тя.
Докато гледах камъчето, изведнъж ми хрумна, че съм виждал някъде него или братовчедите му. Погледнах Кийра.
— Откъде си го взела?
— Защо искаш да знаеш, по дяволите?
— Моля те, кажи ми.
Тя сви рамене.
— Навестих наскоро Дзур планина.
Въздъхнах. Така си и мислех. Поклатих глава и й подадох камъчето.
— Не мога. Сетра ми е приятелка.
Този път въздъхна Кийра.
— Влад, заклевам се в богинята-демон, човек по-лесно може да издебне Марио, отколкото да помогне на теб. — Понечих да отвърна, но тя вдигна ръка. — Верността към приятелите ти е похвална, но уважи ме все пак… както и нея. Тя не може да подкрепи една джерегска война, както и Мороулан. Но това не попречи на Мороулан, нали?
— Как сте го…
Тя ме прекъсна.
— Сетра знае какво се случи с това камъче, въпреки че никога няма да го признае. Ясно?
Онемях отново. Докато си развържа езика, Кийра ми подаде кесийката. Механично прибрах бляскавото камъче в нея и я пъхнах под наметалото си. Кийра се наведе и ме целуна.
— За убиец си истински сладур.
И си отиде.
По-късно същия ден Темек докладва със списък на пет заведения, собственост на Ларис. Уредих няколко чародея да се внедрят в две от тях, като клиенти. „Чародей“, между другото, може да означава или особен вид много могъщ магьосник, или, при джерег, някой, който върши специфична работа много добре. Сега, ако се чудите кое от двете точно означава в случая, ами: аз също.
Както и да е, четирима от чародеите ми започнаха да се внедряват в бизнеса на Ларис, докато Крейгар подготвяше нещата на други места. Същата вечер ударихме по първото. Деветима катили, предимно от дома Орка и наети срещу два златни на глава, нахлуха в заведението. Ларис разполагаше там с двама охранители, всеки от които свали по един от нашите, преди да ги надвият. Нашествениците използваха ножове и тояги по клиентите. Фатални жерти нямаше, но за известно време никой нямаше да поиска да посети заведението.