— Може да си замълчат. Но ако отворим игра, какво става, когато някой клиент я закъса с джобните? Трябва някой от наште да му заеме пари. А после може да затъне още повече и да почне да краде. Трябва ни чистач. Или…
— Все едно, чистач нямаме.
— Работя по това.
— О. Добре. Но схванах логиката ти. Всичко е свързано.
— А има и още нещо: който отвори, ще е доста нервен. Което значи, че, наистина трябва да правиш персонални посещения — а това е опасно.
— Мда.
— Това, което можем да направим, е да си намерим нова кантора. Още усещам миризмата на пушека тук.
— Бихме могли, но… да знаеш къде е кантората на Ларис?
— Знам, но той вече не ходи там. Не знаем къде е.
— Но знаем къде е кантората му. Чудесно. Там ще е следващата ми кантора.
Той ме погледна стъписан, след което поклати глава.
— Ей на това му се вика тупе.
През тази неделя Нарвейн държеше постоянна връзка и навлизаше в работата си, макар и бавно. След онова, което сполетя Темек, беше предпазлив, но вече трупахме списък с места и няколко имена.
Опитах се да извъртя едно малко вещерско заклинание на Ларис, просто да видя дали има смисъл да го атакувам по този начин, но нищо не стана. Което означаваше, че е защитен срещу вещерство — и показваше, че ме познава добре, тъй като повечето драгари не мислеха, че вещерството може да ги притесни.
Пуснах няколко от биячите ни след хората, които знаехме, за да проследят движенията им и да можем по-късно да използваме тази информация. Предложихме на двама от тях прилични суми, с надеждата да разберем къде се крие Ларис, но никой не прие.
Проектът със сприятеляването с хора на Ларис вървеше по-добре, но също така бавно. Не получихме нищо полезно, но имаше намеци, че в бъдеще можем да получим. Пратих някои от хората си да поприказват със стражите на феникс. От тях разбрахме, че службата не им харесва много, че не очакват блокадата да продължи дълго и че са също толкова нетърпеливи да почнат отново да печелят от комара, колкото и ние — да почнем да им заемаме. Това си го отбелязах.
Шест дни след намесата на Зерайка се срещнахме с Крейгар и Джилизър Усмивката. Усмивката беше пазил Нийлар и се беше съвсем съвзел след пресъживяването си. Прякора си беше получил, защото се усмихваше почти колкото Варг — тоест никога.
Варг обаче в повечето случаи беше съвсем безизразен. Усмивката беше непрекъснато озъбен. Когато изглеждаше, че иска да те захапе за крака, беше в добро настроение. Ядосаше ли се, лицето му се изкривяваше. Беше си избрал източняшко оръжие, наречено лепип — тежък метален прът, увит с кожа, за да не се посича. Когато не пазеше някой, бачкаше като „мускул“. Беше започнал на пристанището, събираше дългове на един дребен кредитор, Серил. Щом на Серил му омръзнеше да проявява търпение, пращаше Усмивката, а на другия ден — някой друг да прибере остатъка.
Тъй че Усмивката седеше, въсеше се на двама ни с Крейгар, а аз рекох:
— Усмивка, нашия приятел Х’нок ще отваря утре вечер бардака си. Пазят го Аброр и Нефитал. Искам да идеш да им помагаш.
Нашият се озъби още повече, сякаш го подценявах.
Познавах го обаче твърде добре, за да не забележа това. Продължих:
— Значи, стой настрана от клиентите, да не ги плашиш. И ако стражите се опитат да затворят заведението, остави ги. Можеш ли да се справиш?
Изсумтя и го приех за „да“.
— Окей. Да си там в осем часа. Това е всичко.
Той излезе, без да каже дума. Крейгар поклати глава.
— Удивен съм колко лесно се отърва от него, Влад. Човек би казал, че си изгонил демон или нещо такова.
Свих рамене.
— Никога не е „работил“, доколкото знам.
Крейгар изпръхтя.
— Все едно, до утре ще разберем. Някакви новини от Нарвейн?
— Нищо съществено. Напредва, но бавно.
— Предполагам. Но би трябвало поне да забележи, ако Ларис отваря нещо.
Съгласих се. Свързах се с Нарвейн и му дадох нужните указания. После въздъхнах.
— Мразя да играя на тъмно. За в бъдеще имаме доста работа на терена, но все още почти нищо не знаем за него.
Крейгар кимна, след което лицето му светна.
— Влад!
— Да?
— Мороулан!
— А?
— Нали си му консултант по сигурността. Той няма ли шпионска мрежа?
— Има, Крейгар. И ако искаш да разбереш колко магьосници има лорд Бабинамугъзина от дома на Дракона, бих могъл да ти го кажа за три минути, заедно със специалностите им, точната им възраст и какво вино предпочитат. Но това не ни помага.
Той зарея поглед нанякъде и промълви:
— Добре де, трябва все пак да има начин да се използва това.
— Ако го измислиш, кажи ми.