— Трябва да си починеш. Да лежиш поне още един ден. Освен това не…
Това ме подсети за още нещо, затова я прекъснах:
— Прощавай, Алийра, но… как двамата с Мороулан се оказахте там?
— Мороулан ме домъкна. Питай него.
Обърнах се и веждите ми го направиха.
— Крейгар беше — отвърна той. — Обясни ми, че имаш спешна нужда от помощ, но не знаеше под каква форма. Случайно в този момент Алийра беше при мен. Май за малко щяхме да закъснеем. И да повторя, извини ме за немарливостта с източнячката.
Махнах небрежно.
— Карай. Е, ще послушам съвета ти, Алийра. Смятам да поспя.
— Гладен ли си? — попита ме тя.
Проверих съответната част от организма си.
— Малко. Може би като се събудя.
— Добре. Ще кажа на Сетра да се погрижи. Лошо ли ти е, или можеш да се справиш с пълен обяд?
— Нищо ми няма. Само съм уморен.
— Хубаво.
Кимнах им и след като излязоха, седнах на леглото.
„Едва ли си повече уморен от мен, шефе“.
„Вярно. Но съм натъртен. Помълчи малко“.
Посегнах за контакт с Крейгар. Отне известно време, но най-сетне той се включи.
„Влад! Ха добре дошъл!“
„Благодаря. Приятно е отново да си жив“.
„Мога да си представя. Алийра ми каза, че си бил пътник, но те върнали. Почнах да се безпокоя обаче. Цели три дни“.
„Знам. Как са Варг и Светулката?“
„Светулката е бомба. Камата го ударила в бъбрека, но го намерихме навреме. — Помълча. — Варг не можа да се оправи. Пресъживяването не стана“.
Изругах и попитах: „Приходите как са?“
„Капе“.
„Хм. Резервният фонд?“
„Останаха около девет хиляди“.
„Окей. По три и петстотин на всеки, който ми спипа Върн и Мираф’н“.
„Шефе, ще ги пазят, няма да можеш да…“
„Чудесно. Тогава няма да плащам нищо. Но все пак го пусни“.
Умствено свиване на рамене. „Както кажеш. Нещо друго?“
„Да. Затегни реда. Никакви действия, докато не се върна. Не искам никой да излиза сам. Разбра ли?“
„Ясно“.
„И хвърли още хилядарка да се стегне охраната на всички наши места. Повече изненади не искам“.
„Ясно. Нещо друго?“
„Мда. Благодаря ти“.
„Няма за какво“.
„Какво те подсети?“
„Получих съобщение от един от ония, дето ги къткаме да ни станат приятели. Изглежда, работата е била уговорена на горния кат на кръчмата му и той реши да ни помогне“.
„Е, ще съм… Дай му двеста“.
„Дадох му вече сто и петдесет“.
„Добре. Крейгар… всички стражи на феникс изчезнаха, махнаха се точно когато излязох от кантората. Не мога да повярвам, че е съвпадение, и не мога да повярвам, че Императрицата им помага, нито командирът на Гвардията, впрочем. Знаеш ли нещо за това?“
„Свръзката ни каза, че чул, че «щели да се погрижат»“.
„Хм. Разбирам. Ще го провериш, нали?“
„Ще пробвам“.
„Добре. А да знаеш кои бяха ония двете? Дето ме оправиха. Бяха адски добри. Свършиха половината работа, и то след появата на Мороулан и Алийра“.
Последва пауза.
„Шефе? Ти не знаеш ли?“
„Какви ги дрънкаш? Откъде да знам?“
„Помисли малко бе, шефе. Две убийци. Една драгарка, една източнячка. Едната с голям меч, едната с ками. Ми колко такива екипа има тук?“
„О… аз… ъъъ… ще ти се обадя по-късно, Крейгар“.
„Добре, Влад“.
И връзката се прекъсна.
Когато говорим за убийци, добри при това, името Марио Сивата мъгла стои отделно от всички останали. Той е най-добрият съществуващ, съществувал някога и доколкото ме засяга лично — ще съществува някога. Но след Марио ми хрумват няколко имена сред онези малцина, които разбират от тези неща… онези, които са добри, надеждни, взимат висок хонорар и от които се бои всеки, решил да си създаде могъщ враг в организацията.
Повечето убийци действат сами. Тоест, убийството е нещо интимно. Но има и няколко екипа. Един от тези екипи е в споменатия по-горе списък. Слушал бях за тях и имената им бяха свързани с доста мокри поръчки през последните пет години. Нито една от приказките не беше сигурна и повечето вероятно бяха погрешни, но все пак… Въпросният екип включваше драгарка, използваща голям меч с цялото присъщо на Господарите на дракони умение, и една източнячка, боравеща с кама. И двете — жени, а в Дясната ръка на джерег имаше много малко жени, (Например Кийра Крадлата и още няколко, но са рядкост.) Тази двойка убийци се титулуваха „Меча на джерег“ и „Камата на джерег“, и никой не знаеше откъде са се появили. Много трудно беше да ги намери човек — обикновено, ако ти потрябват, пускаш мълвата на улицата и се надяваш да проявят интерес.
Трябва да се подчертае, че повечето ми оферти за убийство са стигали до шест хиляди, а тия двете няма дори да приказват с теб за по-малко от осем или девет. Изобщо не ми беше хрумвало да ги пратя срещу Ларис, тъй като щяха да поискат поне двайсет хиляди, а нямаше как да похарча толкова кеш, освен ако не вложа всичко в един-единствен удар — пълна глупост, тъй като всеки може да се провали. (Аз засега не съм, но просто имам късмет.)