Това принуди Алийра да парира.
— Как може да не ни засяга? Един дракон е дракон, и е дракон, само че тази се оказва, че е джерег. И аз искам да разбера защо, както би трябвало да искаш и ти.
Мороулан кимна към мен.
— А случайно да познаваш помощника на Влад, Крейгар? Той е също толкова дракон…
Тя отново изсумтя.
— Оная змия? Той беше изхвърлен от дома, както знаеш много добре.
— Може би така е било и с…
— Ако е така — почти викна тя, — ще го разберем, а след това — и защо.
— Защо просто не я попиташ?
— Никога няма да ми каже, знаеш го. Тя няма дори да признае, че е дракон, камо ли да…
Мороулан изсумтя и пробва лъжлив маньовър, с думите:
— Много добре знаеш, че единственият ти интерес в това е да намериш някоя друга, която да стане Наследничка.
— Е, и какво? Какво общо имат моите мотиви с…
— Алийра! — изведнъж извика Мороулан. — Може би трябва да попитаме Сетра.
Тя спря и килна глава на една страна.
— Да. Чудесна идея. Защо не? Може би тя ще успее да налее малко ум в главата ти.
Той пропусна обидата.
— Тогава да идем при нея. — Обърна се към мен. — Ще се върнем скоро.
— Хубаво — отвърнах. — Аз ще остана да почистя кръвта.
— Какво?
— Все едно.
Изчезнаха. Надигнах се с мъка и закретах към стаята на Кау… на Коути. Коути. Оставих името да се превърти в главата ми. КОУ-ти. Коууути. Коути. Хубаво източняшко име. Посегнах да отворя вратата, спрях и леко почуках.
— Кой е? — чу се отвътре.
— Жертвата ти.
— Коя точно?
— Мноого смешно.
— Влизай — покани ме тя. — Но на твой риск.
Пъхнах се вътре.
— Добро утро.
— Мммм.
— Снощи май не ме уби.
— О, и още как! Шест пъти. Но обърках бройката и те пресъживих седем.
Приседнах на леглото до нея. Още не се беше облякла. Устата ми беше пресъхнала.
— О! Забравил съм.
— Само че и ти можеше да ме убиеш, нали? — Гласът й изведнъж стана сериозен.
— Да — отвърнах замислено. — Но ти знаеше, че няма да го направя. Аз не го знаех за теб.
— Ще го запомня. — Засмя се леко. Този смях, заедно със свиването на раменете, го прибавих в списъка на нещата, които ми се искаше да ги прави по-често. Свещта запращя, затова зашарих пипнешком наоколо, докато намеря още няколко, и ги запалих всички с недогорялото парче. Върнах се на леглото и леко я потупах по бедрото. Тя се отдръпна към стената и се излегнах по гръб. Коути сложи ръка на гърдите ми.
Няколко минути блажена тишина, след което казах:
— Току-що чух много интересен разговор.
— Така ли?
— Засягаше партньорката ти.
Тя се напрегна.
— И какво по-точно?
Описах разговора. Тя се отдръпна от мен, отпусна се на ръката си и ме гледаше, докато говорех. Слушаше ме навъсено. Така също изглеждаше красива.
Привърших разказа и попитах:
— Наистина ли е Господарка на дракони?
Коути поклати глава.
— Тайната не е моя, че да я казвам.
— Добре. Изглеждаш притеснена.
Тя се усмихна и отново сложи ръка на гърдите ми.
— За убиец сте твърде чувствителен, лорд Талтош.
— Първо, не съм убиец — твърде много слухове си слушала за мен. Второ, същото се отнася за теб, в двойна степен. И трето, това „лорд Талтош“ не е ли малко неуместно, предвид обстоятелствата?
Тя се изкикоти.
— Както желаеш, Влад. Владимир. — Повтори го, бавно. — Владимир. ВЛА-ди-мийр. Влааадимийр. Владимир. Харесва ми. Хубаво източняшко име.
— Майната му. Я ми помогни с този проклет елек. И внимавай да не се набодеш…
Малко по-късно, докато бяхме увлечени в сериозно гушкане, казах:
— Знаеш ли, Мороулан и Алийра се канят да проучат партьорката ти.
— Ммммм. Нищо няма да научат.
— Не бъди толкова сигурна, Коути. Те често са ме изненадвали.
Тя цъкна с език.
— Не се оставяй да те изненадват, Владимир.
Изсумтях и премълчах няколко забележки.
— Говоря сериозно. Решили са да открият нещо. Не си длъжна да ми казваш какво е, но трябва да помислиш. Държиш ли връзка с нея?
— Разбира се.
— Тогава я предупреди.
— Защо те интересува?
— А? Не знам. Джерегите са джереги, предполагам затова. Вие вече не сте заплаха за мен и не виждам защо трябва да се бъркат. Или Алийра, по-точно. Мороулан също не вижда защо.
— Мммм.
Свих рамене, при което главицата й подскочи на гърдите ми. Тя се изкикоти, което ме удиви и зарадва безкрайно. Срещали ли сте някога убиец, който се кикоти? Абсурдността на цялата ситуация беше…
Реших, че трябва да се разкарвам. Надигнах се и я избутах.
— Отивам да потърся домакините ни и да видя с какво се занимават в момента.
— Адски досаден си, любими. Какво всъщност те притеснява?