— Благодаря ти — повторих. — Сега искам да поспя.
— Добре. Ще се върна след малко.
Тя излезе и аз веднага се свързах с Крейгар.
„Та какво казваше?“
„Влад! Как си?“
„Горе-долу както очакваш. Е, какво е научил Деймар?“
„Значи стражите били изтеглени, защото потрябвали другаде. Имало е безредици в източняшкия квартал. Това може би обяснява защо ония двамата са си го изкарали на теб. Предполагам, че в момента са много ядосани на източняците. През следващите няколко дни е имало и други побоища над източняци. Неколцина са били пребити до смърт“.
„Ясно. Едва ли е било нещо голямо, иначе щяхме да чуем“.
„Не е. Малко, кратко и с много кръв, доколкото разбра Деймар. Проучвам го в момента, в най-общи линии“.
„Окей. Значи тази загадка я решихме. Така… кой е предизвикал безредиците? Ларис, предполагам. Трябва да разберем какво му е влиянието там. Доста далече е от всичко останало, което има“.
„Ясно. Ще видя какво мога да разбера. Но не очаквай много“.
„Няма. Нещо по другия въпрос?“
„Намерих нещо, но не знам дали ще свърши работа. Името й е Ноуратар и е от родословието на е’Ланя. Намерих податки, че е била прокудена от дома, но без подробности… засега“.
„Добре. Продължавай да работиш по това. Друго: как може Ларис да си позволи да държи убийци пред кантората?“
„Ами, ти не каза ли, че Меча и Камата са си върнали плащането?“
„Да. Но въпросът си е в сила. Как е могъл да ги наеме и тях? Плюс това да плати колкото е трябвало, за да почнат мелетата в източняшкия квартал?“
„Ъъ… не знам. Предполагам, че е имал повече кеш, отколкото мислехме“.
„Така. Но откъде го е взел?“
„Може би по същия начин като теб“.
„Точно това си мисля. Може би е подкрепен от някой богат“.
„Би могло, Влад“.
„Е, проучи го“.
„Ясно. Как?“
„Не знам. Измисли“.
„Разбрано. А, Влад…“
„Е?“
„Следващия път като се върнеш тук, вземи, че ни предупреди, а?“
„Добре“.
След като прекъснах контакта, се свързах с Фентор в Черен замък, предадох му сведенията за безредиците и го помолих да разбере каквото може за тях. След което наистина заспах.
„Шефе, стани!“
Това подейства като барабанния такт, при който взводът гвардейци застава „мирно“. Бях скочил, стисках камата под одеялото и гледах.
— Добър ден, Владимир. Това в ръката ти нож ли е, или се радваш, че ме виждаш?
— И двете — отвърнах и пъхнах острието в канията. Тя ме потупа по бедрото и се дръпнах да й направя място. Целунахме се леко. Тя се отдръпна и ме изгледа.
— Какво се е случило?
— Дълга история.
— Време имам колкото щеш.
Казах й какво се е случило. Тя клатеше глава и след като приключих, ме прегърна.
— Оу!
— Сега пък какво?
— Вие с партньорката ти пазарите ли се с приятели?
— А ти?
— Така си и мислех.
Прегърна ме още по-силно.
„Двамата искате ли да напусна, шефе?“
„Малко, може би“.
„Хм. Въпросът беше нагъл, ако не си забелязал“.
„Забелязах. Млъкни“.
— Между другото, Владимир, Сетра дава банкет.
— Нима? По какъв повод?
— По повод на това, че всички сме живи.
— Хм. Вероятно ще се опитат да изсмучат информация от вас двете с Ноуратар.
— Допускам, че… откъде знаеш името й?
Изсмях се хитро.
— Май ще трябва да ти го измъкна с изтезания.
— Предполагам.
„Е, Лойош, можеш да напускаш вече“.
„Тъпак!“
„Айде чупката“.
10.
Възможно е да разделим храненето на няколко вида. Имаме официална вечеря, с елегантна обстановка, грижливо подбрани вина и дирижиран разговор. Имаме деловите срещи на джерег, където повечето време не обръщах много внимание на храната, тъй като изтървеш ли някоя реплика или дори поглед, може да се окаже фатално. Имаме кроткото, неформално събиране с „въпросното лице“, когато нито храната, нито разговорът са важни, важното е, че просто си там. Имаме също така „награби нещо и бягай“, когато идеята е да се натъпчеш с някаква храна, без да те интересува нито разговорът, нито удоволствието. След това имаме „хубавата вечеря“, където разкошната храна е единствената причина да присъстваш, а разговорът е просто за да подпомага храносмилането.
А има и един съвсем различен вид вечеря… седнал на великолепна, елегантна маса дълбоко в недрата на Дзур планина, с нетленна домакиня, двойка Господари на дракони и екипче джерегски убийци, едната от които също е Господар на дракони, а другата — източнячка.