— Всякакви условия? — попита Ноуратар. — Включително с обикновена стомана?
Сетра изсумтя.
— Включително джерегски дуел, ако искате.
Ноуратар си седна отново и по устните й пробяга много тънка сянка на усмивка.
— Приемам условията ви.
Двамата с Коути си отдъхнахме. Мороулан и Алийра, доколкото можех да преценя, бяха заинтригувани, но не и притеснени.
Мороулан се окашля и каза:
— Е, добре, може би ще е редно да обсъдим как точно да процедираме.
— Кажете ми следното — каза Сетра. — Ако е имало някакъв заговор, възможно ли е да е бил замесен Барит?
Алийра отвърна „Не“ в същия момент, в който Мороулан каза „Да“. Изкисках се в шепа. Алийра сви рамене и рече:
— Е, може би.
Мороулан изсумтя.
— Във всеки случай възможно ли е да са измамили един атира? И би ли се замесил един атира в подобен заговор? Да не говорим за един лиорн? Ако е било заговор, както казваш, трябвало е да убедят атира да помогне, а ми е трудно да повярвам, че е възможно. А на света няма да се намери и един лиорн, който да го приеме — тъкмо затова ги включват в подобни неща.
Сетра кимна замислено. Аз се намесих.
— Извинявайте, но каква точно е процедурата с поканването на един лиорн и един атира да помогнат в такова нещо? Да не би просто да заставате пред дома Лиорн и да ревете с цяло гърло: „Ей, ще правим генетично изследване, някой да помогне?“ Как точно постъпвате?
Сетра обясни:
— С дома Лиорн е официална молба през Империята за съдействие. С Атира някой обикновено предлага чародей, когото познава лично или за когото е чувал, и съветът го одобрява.
— А домът Лиорн вероятно ще избере някой, който е запознат с тези неща — добавих аз.
Сетра кимна.
— Добре — продължих с въпросите си. — Но… Алийра, трудно ли е да се фалшифицира едно генно сканиране?
— Една малко по-сложна магия за илюзия ще свърши работа — отвърна тя замислено. — Стига този, който прави сканирането, да е некомпетентен.
— А ако не е?
— Няма да се хване.
— Възможно ли е Сетра Младшата да е била излъгана?
— Като нищо — изсумтя тя.
Погледнах крадешком към Сетра Лавоуд; не изглеждаше много убедена. Засега го оставих настрана.
— А Барит?
— Не — отвърна Алийра.
Мороулан се съгласи.
— Какъвто и да е… да беше, той определено не беше некомпетентен.
— Следователно — продължих аз, — ако някой е направил магия, за да изглежда, че Ноуратар не е чист дракон, то Барит трябва да е замесен. Лиорнът може да е бил подведен.
— Влад — отвърна Мороулан, — атирата също трябва да е бил замесен… и ще трябва да ме убедиш в това.
— Все още не съм го решил — признах. — Но едно по едно. Сетра, как Сетра Младшата е чула за това?
— Не знам, Влад. Беше преди повече от четиристотин години.
— Е, Сетра. На твоята възраст това е почти вчера.
Тя ме погледна учудено. После завъртя очи нагоре и наляво, мъчейки се да си спомни.
— Каза, че го чула от един приятел, който пиел с лейди Мийра. Каза, че лейди Мийра го била казала на приятеля, а пък той — на нея.
— И как се казва приятелят?
Тя въздъхна и се отпусна на стола. Сложи ръце на масата и завъртя очи нагоре. Всички седяхме, гледахме я и не смеехме да дишаме. Изведнъж тя се изправи.
— Влад, беше Барит!
„Интересно — помислих си, — защо ли това не ме изненадва?“
Поклатих глава.
— Вижте, ако искате да разберете какво знае Барит за това, мога да ви кажа къде да го намерите, но не очаквайте, че ще дойда с вас. Веднъж ходих до Портата на смъртта — стига ми за цял живот най-малкото. Плюс това си имам лични проблеми. Един тип се опитва да ме прати там. Образно казано — добавих. — Доколкото знам, вътре не се допускат източняци.
— Както и да е — продължих. — Сетра, спомняш ли си кой беше лиорнът?
— Никога не съм знаела — отвърна тя. — Моето участие беше приключило и не исках повече да имам нищо общо с това. Нямаше ме на второто сканиране.
— О! Тогава, предполагам, не знаеш и кой е атирата.
— Точно така.
— Трябва да го има в хрониките — намеси се Алийра. — Оттам можем да го разберем.