Той сви рамене.
— Добре. Но това няма ли да го изложи на риск?
— Не, ако никой не те забележи.
Той отново изпръхтя.
— Добре. Кога?
— Веднага ще е най-добре.
Този път въздъхна, което си беше живо облекчение след толкова пръхтене.
„Сега какво, Лойош?“
„Хвана ме, шефе. Да намерим Ларис?“
„Много бих искал. Но как? Ако не беше защитен от вещерство, щях да го закова на място“.
„Същото важи и за нас, шефе. Ако не бяхме защитени от магьосничество, щеше да ни закове на място“.
„Сигурно. Ей, Лойош!“
„Да, шефе?“
„Имам чувството… Не знам, напоследък май все те пъдя, като остана с Коути. Ще прощаваш“.
Езикът му ме погъделичка в ухото.
„Всичко е наред, шефе. Разбирам. Освен това някой ден и аз ще си намеря някоя“.
„Надявам се. Така поне мисля. Я ми кажи: не изключвам ли нещо напоследък? Искам да кажа, тая работа с Коути дали не ми пречи? Чувствам се някак разсеян или нещо такова“.
„Малко, може би. Не се притеснявай. Когато играта загрубее, се справяш много добре, пък и бездруго не мисля, че може да се направи нещо“.
„Аха. Знаеш ли, Лойош, много се радвам, че те има“.
„О, стига глупости, шефе“.
Крейгар се върна след около два часа.
— Е?
— Не съм сигурен дали съм научил нещо полезно, или не, Влад. Няма представа къде е Ларис, но е готов да ни каже, ако разбере. Доста беше изнервен от срещата с мен, но това е разбираемо. Е, не точно изнервен. Изненадан може би, и неподготвен. Все едно, не знае нищо, което да ми се струва полезно.
— Хм. Имаш ли чувството, че може да се намерят други като него?
Крейгар поклати глава.
— Добре. Това, предполагам, не ни води доникъде. А другите ни източници? Намерили ли сме някой, който да работи за Ларис?
— Двама. Но с тях нищо не можем да направим, преди да сме натрупали повече фонд. Плащането за „работа“ ще ни разори моментално.
— Само два дни до свършък. Може и да направим нещо дотогава. Остави ме за малко. Искам да помисля.
Излезе. Отпуснах се, затворих очи и отново бях прекъснат.
„Какво има, Фентор?“
„Открихме нещо. Жилищата са били собственост на един Господар на дракони, който е умрял и оттогава почва шиткането“.
„Кога е умрял?“
„Преди около две години, милорд“.
„Аха. И не можахте да разберете кой е бил следващият собственик?“
„Още не, милорд“.
„Продължавай да работиш по това. Кой е Драконът, между другото?“
„Могъщ магьосник, милорд. Казвал се е Барит“.
Виж ти… Кълна се във всички Богове на правосъдието, как можех да наместя това в мислите си? Хрумна ми „съвпадение“, отхвърлих го; пак се върна. Как можеше да е съвпадение? Как можеше да не е съвпадение?
„Милорд?“
„Фентор, разбери всичко, което можеш, за това, веднага. Включи хора. Влез в имперските регистри, подкупи хронисти, каквото трябва, но го разбери“.
„Да, милорд“.
Барит… Барит…
Могъщ магьосник, чародей, Господар на дракони. Беше стар, когато умря, и си бе създал такова име, че вече не го наричаха по потекло. По-скоро потомците му бяха започнали да се наричат „е’Барит“. Беше умрял преди две години и паметникът му, до Пропадите при Портата на смъртта, беше насред бойното поле на най-кървавата битка след Междуцарствието.
Барит.
Много лесно беше да си представи човек, че е замесен в някакъв заговор вътре в дома на Дракона, но какво общо можеше да има с джерегите? Възможно ли беше той да е благодетелят на Ларис? Или някой от потомците му? Но ако да — защо?
Нещо повече, ако имаше някаква връзка между моя проблем с Ларис и проблема на Ноуратар с Барит, това означаваше някаква много дълбока интрига, а Господарите на дракони просто не са интриганти — вероятно с изключение на Алийра, и то само в ограничена сфера.
Нима наистина ми предстоеше ново гостуване до Пропадите при Портата на смъртта и Пътеките на мъртвите? Потръпнах. Много добре помнех последната си визита и знаех, че тамошните обитатели изобщо нямаше да приемат повторната ми поява особено сърдечно. Щеше ли да има някаква полза, ако го направех? Едва ли. Последния път Барит определено не беше добре разположен към мен.
Но все пак не можеше да е съвпадение. Ей така, името му отново да се появи, като собственик на жилищата, използвани от Ларис. Защо просто не бяха прехвърлени на наследниците му? Защото някой си е поиграл с регистрите? Може би. Което щеше да обясни защо за Фентор се оказа толкова трудно да проследи собствеността. Но тогава кой? И защо?
Бързо се свързах с Мороулан.
„Да, Влад?“
„Кажи ми за Барит“.
„Хмм“.
„Това вече го знам“.
„Какво точно искаш да научиш, Влад?“