Той помисли за миг.
— Зная ли къде точно седиш и какво е разположението вътре?
— Онзи, който ти е съобщил, ти е описал и това, а ако не е, свързал си се с него и си го разпитал.
— Добре. Тогава им описвам всичко и им казвам: „Влизате вътре и го оправяте“.
— Няма да им кажеш да изчакат отвън?
Той поклати глава и ме погледна още по-объркано отпреди.
— Защо ще ти давам възможност да си станал и в движение? Ако си седиш…
— Да — каза изведнъж Коути. — Когато излязох навън, те просто си стояха така, чакаха. Това ме озадачи, но чак сега си давам сметка. Прав си.
Кимнах.
— Което означава, че или Ларис, или лакеят му, е пълен смотаняк, или… това е всичко засега, Крейгар.
— Ъъъ… добре. Е, надявам се, че помогнах. — Той поклати глава и излезе.
— Или — продължих към Коути, — в края на краищата той всъщност не се е опитвал да ме убие.
— Ако се опитва да те подведе — каза тя, — нямаше ли да го направи по-добре? В края на краищата ти се досети. Ако ще използваш успеха или провала, за да докажеш намерение…
— Ако следваме тази логика, то тогава от мен се очаква да се досетя, че е само блъф, нали? Хайде стига, мила. Не сме йенди все пак.
— Добре. Но все още не си казал защо ще иска само да блъфира.
— Точно това е хитрото — признах аз.
Тя изсумтя.
Вдигнах ръка.
— Казах само, че е хитро — не че аз не съм по-хитър. Очевидната причини той да не ме убива е, че иска да остана жив.
— Вярно — каза тя. — Гениално.
— Така. А каква може да е причината да иска да остана жив?
— Ами, знам поне една основателна причина, но не мисля, че си неговият тип.
Пратих й въздушна целувка и заорах напред.
— Значи съществуват няколко възможни причини, поради които той би могъл да иска да остана жив. Ако някоя…
— Кажи една.
— Ще се върна на това след малко. Ако някоя от тях е вярна, то тогава той може би се надява, че ме е подплашил достатъчно, за да се разберем. Може да получим вест от него всеки момент, да ме попита дали приемам условията му. Ако получа, отговорът ми ще зависи от това, дали ще мога да отгатна какво цели, за да разбера доколко иска да ме остави жив. Схвана ли?
Тя поклати глава.
— Сигурен ли си, че не си отчасти йенди? Все едно. Продължавай.
— Така. Сега, колкото до причините, поради които може да ме иска жив, първото, което ми идва наум, е… може да не му харесва нещо, което ще се случи след като умра. Е, значи… какво става, след като умра?
— Убивам го — каза Коути.
— Една възм… Какво каза?
— Убивам го.
Преглътнах.
— Е — каза тя сърдито, ноздрите й се бяха разширили, — а какво да направя според теб? Да го целуна?
— А… Извинявай. Не разбрах…
— Продължавай.
— Възможно ли е той да знае това?
Тя ме погледна объркано.
— Не мисля.
Което моментално ме подсети за нещо. „Лойош, възможно ли е някой да има…?“
„Не, шефе. Не се тревожи за това“.
„Сигурен ли си? Любовни магии…“
„Сигурен съм, шефе“.
„Добре. Благодаря ти“.
Поклатих глава.
— Добре, това, което щях да кажа, е, че някои от моите приятели, тоест старите ми приятели, могат да скочат срещу него. Не Алийра, тя е Драконовата наследничка и Драконовия съвет ще получи лиорн, ако започне да трепе джереги — но Мороулан може да подгони Ларис и Сетра може би също. Ларис би могъл да се притеснява от това. Но ако е така, защо тогава започна войната? Може би е разбрал за приятелите ми едва когато е било много късно да отстъпи.
— Доста дълга верига от предположения, Владимир.
— Знам, но всичко това е една наистина много дълга верига от предположения. Както и да е, другата възможност е да е започвал войната, знаейки за всичко това, но въпреки всичко е имал някаква друга причина да я започне и се надява да се домогне до нещо, без да му се налага да ме убива.
— Каква причина?
— За какво е войната?
— За територия.
— Правилно. Да допуснем, че има някакъв особен район, до който се домогва. Може би там има нещо скрито, нещо важно. — Не изглеждаше убедена. Продължих: — Видя ли фасадата на тази ограда? Нападнаха ни тук. Тогава не ми хрумна нищо, но може би кантората ми клечи върху нещо много важно.
— О, я стига! Това вече е толкова напосоки, че не мога да го повярвам.
— Добре — отстъпих аз. — Не твърдя, че съм улучил точно в центъра, искам само да ти покажа, че има възможности.
Тя ми отвърна с гримаса.
— Няма да ме убедиш. Всичко това се основава на предположението, че двете с Ноуратар сме част от измамата. Вероятно не мога да ти докажа, че не сме, но аз знам, че не сме, така че няма да ме убедиш.