Въздъхнах.
— Е, аз също не съм убеден, че сте.
— Ами тогава докъде те води теорията ти?
Помислих малко. След което:
„Крейгар?“
„Да, Влад?“
„Помниш ли онзи кръчмар, дето ни предупреди?“
„Разбира се“.
„Каза ми, че той е чул, когато го уговаряли… знаеш ли дали е чул някой действително да говори с убийците?“
„Да, чул е. Каза, че лакеят се обърнал към тях по име. Така разбрах с кои ще си имаме работа“.
„Разбирам. Когато ходи да се видиш с него, каза, че бил… как се изрази? «Изненадан и неподготвен». Така. Можеш ли сега да предположиш от какво беше уплашен повече… от самия теб или от това, че ще го видят с теб?“
„Много е изчанчено, Влад“.
„Ти също, Крейгар. Опитай се“.
Последва пауза.
„Първото ми усещане беше, че се бои лично от мен, но не виждам…“
„Благодаря“.
Отново се обърнах към Коути.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш къде беше уговорено това?
— А?
— Вече призна, че сте били наети, за да ме убиете. Искам само да знам къде е било уговорено.
Тя ме изгледа продължително.
— Защо? Какво общо може да има това с…
— Ако подозренията ми се потвърдят, ще ти кажа. Ако не, пак ще ти го кажа. Е, къде беше уговорено?
— В един ресторант в района на Ларис. Знаеш, че повече подробности не мога да…
— Кой етаж?
— А?
— Кой етаж?
Тя ме погледна скептично.
— На първия.
— Добре. И е ресторант, не е кръчма. Така. И не сте го обсъждали лично с него, нали?
— Естествено, че не.
— Така че дори не сте знаели от кого идва поръчката?
— Ами… не изрично, да речем. Но предположих… — Тя спря посред изречението и се ококори. — Тогава кой…
— По-късно. Ще стигнем и до това. Не е каквото мислиш… поне така мисля. Един момент.
Тя кимна.
„Крейгар!“
„Да, Влад?“
„Нашия приятел кръчмаря — искам го мъртъв“.
„Но, шефе, той…“
„Млък. Финализирай го“.
„Както кажеш, Влад“.
„Точно така. Както аз кажа“. Помислих малко. „Поръчай го на Шоен — надежден е“.
„Добре“.
Това му е лошото, като си нямаш „лакеи“… трябва сам да вършиш всичката мръсна работа.
14.
Отпуснах се в стола.
— Следващият въпрос — казах — е защо са… Коути? Какво има?
Тя ме гледаше втренчено, с присвити очи.
— Той ни е подвел. Или някой друг.
— Хм. Права си. Толкова се бях увлякъл в собствения си проблем, че не го погледнах откъм твоята страна.
— Ти каза, че греша преди малко, когато ми хрумна, че го е направил някой друг. Защо?
— Получихме информацията от един от хората на Ларис. Това означава, че трябва да е замесен.
— Така е. Значи е бил той.
— Но защо, Коути? Защо иска да си мисля, че иска да ме убие?
— Ще ти задам друг въпрос — каза тя. — Защо ще използва нас?
— Е, бяхте доста убедителни.
— Предполагам. Когато кажа на Ноуратар за това… — Млъкна и на лицето й се появи странно изражение.
— Какво има?
— Не мога да кажа на Ноуратар за това, Владимир. Сега тя е Драконовата наследничка, или скоро ще стане. Ако бъде въвлечена в джерегските свади в този момент, ще изгуби положението си. Не мога да й причиня това. Съжалявам, че й казах за предишното покушение над теб.
— Мммм.
— Така че оставаме двамата. Ще намерим това копеле и…
— Как? Той е изчезнал. Защитил се е срещу магическо проследяване и дори срещу вещерство. Знам, проверих го.
— Ще измислим начин, Владимир. Все някак.
— Но защо? Какво цели?
Тя сви рамене, извади една кама и започна да си я премята. Затаих дъх и я зяпнах за миг. Все едно че беше женският ми вариант…
— Добре — продължих, — кои са аномалиите тук? Първо, наемането на екип от убийци с реномето, което имате двете с Ноуратар, само за да изиграе блъф. Второ, извършва го по такъв начин, че вие двете го разбирате и въпреки това все още сте живи. Трябва да е знаел, че няма да останете доволни от това и…
— Не — прекъсна ме Коути. — Единствената причина да съм жива е, че Ноуратар отказа да говори с Алийра, освен ако тя не ме пресъживи. А единствената причина Ноуратар да е жива е, че Алийра беше убедена, че тя е Господарка на дракони, и иска да чуе историята й. — Изкикоти се. — Ноуратар обаче не желае да говори с нея.
— Разбирам — промълвих. — Не го знаех. Е, добре, ако това е бил планът му, напълно е възможно той да е разчитал, че вие двете ще… Ами точно така!
— Кое?
— Момент. Нали? Не, това също не изглежда логично. Защо…
— Кое, Влад?
— Ами, какво ще кажеш, ако целта е била да убие теб и Ноуратар? Но е нелогично.