— Как се казва и къде живее?
Казах й.
— Ще ти я намеря — обеща тя.
— Благодаря.
Поклони се на двама ни с Коути и излезе.
— Защо го направи това, Влад?
— За да видя какво ще направи Алийра. Ако излезе, че лиорнката наскоро е умряла, ще имаме отговор. Ако не, ще видим какво Алийра казва, че й е казала лиорнката. — Въздъхнах и се отпуснах да помисля. Коути дойде зад мен и почна да разтрива раменете ми. Посегнах с две ръце и хванах нейните. Тя се наведе над главата ми и ме зацелува отгоре надолу, избутвайки Лойош.
„Вие двамата сте ужасни!“
„Тихо. Зает съм“.
На вратата се почука. Въздъхнахме и Коути се изправи.
— Влез — извиках.
Ноуратар влезе. Беше мъртвешки бледа. Скочих веднага и погледнах към Коути — очите й се бяха приковали в тези на Ноуратар.
— Изследването показа, че не сте дракон — предположих на глас.
— Грешите — каза тя.
— Какво е станало тогава?
— Утвърдена съм за Господарка на дракони… но не за Наследничка.
— О. Извинявайте. Ако двете искате да…
— Не е това — сряза ме тя. — Те искат да ме „наблюдават“ известно време, преди да ме направят Наследничка. Трябва да служа временно в Гвардията, за да се „докажа“. Сякаш горя от желание да ставам императрица!
Поклатих глава.
— Има ли поне един Господар на дракони, който да иска да стане император или императрица?
— Не — каза Ноуратар.
— Аха. И сте ядосана, че не са ви повярвали достатъчно, за да ви направят веднага?
— Донякъде. Но разбрах още нещо. Боя се, че не мога да го обсъдя с вас, лорд Талтош. Но двете с посестримата ми… — Млъкна и предположих, че двете с Коути си говорят псионично. След малко Ноуратар се обърна към мен и рече: — Значи го знаете.
— Защо се провали нападението ви срещу мен ли? И какво означава това?
— Да.
— Да.
— Тогава ще разберете защо с посестримата ми трябва да напуснем временно. Трябва да се видим с…
— Как го разбрахте?
— Казаха ми.
— Кой?
— Заклех се да не казвам.
— О!
— Сбогом за…
— Задръжте малко, моля. Трябва да помисля. Има нещо, преди да тръгнете…
— Побързайте.
Не обърнах внимание на въпросителните погледи, които ми хвърляше Коути, и посегнах… „Мороулан! Върни се! Бързо!“
„Защо?“
„Няма време. Побързай!“
След което… „Алийра, неприятност. Мороулан идва насам, ти също трябва да си тук“. Все едно дали Алийра беше невинна, или не, щеше да поиска да спре Ноуратар… надявах се.
Мороулан нахлу в стаята, Алийра го последва след секунда-две. Оръжието на Мороулан беше на кръста му, но Алийра стискаше дългата осем стъпки бляскава черна стомана. Изгледаха ме.
— Какво има, Влад? — попита Мороулан.
— Лейди Ноуратар иска да тръгне на лов за джереги.
— Е, и?
— Това, че Драконовия съвет я…
— Не е ваша работа, лорд Талтош — хладно каза Ноуратар, с ръка на дръжката на меча.
— … я е утвърдил за дракон, но…
Ноуратар извади оръжието. Лойош изсъска и се сви на рамото ми. Хвърлих поглед към Коути и видях изписаното на лицето й терзание, но в този миг дългият меч на Мороулан, Чернопрът, се озова в ръката му. Той махна с него към Ноуратар и оръжието й изхвърча и се заби дълбоко в дървената греда на стената на библиотеката. Тя го изгледа удивено.
— Милейди — рече той. — В Черен замък не позволявам гостите ми да бъдат убивани освен при условие, че ще бъдат пресъживени. Освен това, като Господарка на дракони, не е нужно да ви напомням как трябва да се отнасяме към гостите си.
Ноуратар сви устни, но кимна.
— Добре. — Дръпна меча от гредата и го прибра в ножницата с небрежния жест на джерег, а не със замаха на дракон. — В такъв случай ви оставям. Сестро, да вървим.
„Алийра, спри ги!“
Тъкмо бях свършил „репликата“ и Мороулан се обърна към Алийра.
— Какво направи току-що?
— Вдигнах телепортна преграда около Черен замък — отвърна тя. — Надявам се, че нямаш нищо против.
Очите на Ноуратар се разшириха, след което се присвиха.
— Лорд Мороулан — бавно каза тя, — длъжна съм да настоя…
— О, Вийра! — рекох. — Не можете ли да ми дадете поне трийсет секунди да си довърша изречението?
— Защо?
— Защо пък не?
Тя се вторачи в мен, но пък Господарките на дракони имат навика да се вторачват в мен, откакто навърших деветнайсет.
Рекох:
— Драконовият съвет иска да я наблюдава известно време, преди да я обяви официално за наследничка. Ако тръгне да трепе джереги — край. Сметнах, че трябва да го знаете и поне да ви дам възможност да я разубедите, преди да е направила нещо, което да я ангажира. Толкоз. Сега може да спорите помежду си. Аз напускам, преди някой да ми е отсякъл главата.