Алийра или не беше схванала намека ми срещу нея, или беше много добра актриса. Изглеждаше потънала в размисъл, но не и засегната от думите ми. Ноуратар обаче каза:
— Влад, възможно ли е Магьосничката в зелено да е познавала Алийра толкова добре, че да е знаела, че ще бъдем пресъживени?
— Тоест искаш да кажеш, че и това е било част от плана й? Не знам. — Обърнах се към Алийра.
Тя прехапа устни, после сви рамене и каза:
— С една йенди всичко е възможно.
— Не е това — каза Мороулан. Всички се обърнахме към него. — Забравяте, че и аз бях там. Ноуратар, ако допуснеш, че тя е нагласила нещата така, че Алийра ще те убие и след това ще те пресъживи, то тя трябва да е знаела, че и аз ще съм с Алийра. Не мога да повярвам, че може да предскаже точно къде ще сме застанали след телепорта, а ако аз се бях озовал по-близо до Ноуратар, отколкото Алийра, щях да атакувам аз и щях да използвам Чернопрът.
Като чу това, Ноуратар пребледня. Аз самият преглътнах и усетих, че ми прилоша. Ако Ноуратар беше убита с Чернопрът, никой и нищо нямаше да може да я пресъживи, нито щеше да се прероди, както вярват драгарите, че става с всички, които не са отведени до Пътеките на мъртвите, и с някои, които са. Зачудих се дали Алийра не е могла да нагласи това. Или Мороулан също беше замесен?
„Започва да те тресе параноята, шефе“.
„Рискът на професията, Лойош“.
Окашлях се и казах:
— Можем спокойно да приемем, че се е очаквало Ноуратар да умре перманентно.
Другите се съгласиха.
— Сега — продължих аз, — да се насочим към Ларис. Той може да се е скрил много добре, да се пази много добре, но определено губи пари и се излага на големи рискове с това, че не ме убива. Защо?
— Предполагам — каза Коути, — че му плащат добре.
— Доста трябва да му плащат за толкова голям риск.
Коути сви рамене.
— Може би й дължи услуга или нещо такова.
— Голяма услуга. Освен това допускам, че той е убил Барит като отплата за… един момент.
Всички ме загледаха. Накрая Мороулан рече:
— Да, Влад?
Обърнах се към Коути.
— Какво знаеш за биографията на Ларис?
— Съвсем малко. Когато те проучвах, се натъквах от време на време на бележки за него, още когато е работел за Уелок Ножа. И, разбира се, чувам някои неща от време на време.
— Чувала ли си, че той е водил войната на Ножа срещу Ченгела?
Двете с Ноуратар кимнаха.
— Бях намесена — каза Ноуратар.
— Защо Уелок го е оставил да води войната? И как я е спечелил? Той не е имал никакъв опит по онова време.
Коути и Ноуратар ме изгледаха.
— Магьосничката в зелено ли? — попита Ноуратар.
— Изглежда, е имал нещо за Уелок, иначе как е щял да го заобиколи — казах. — А ако нашата приятелка магьосничката е маневрирала за него и му е помогнала с войната?
— Смяташ, че тя води войната и срещу теб ли? — попита Коути.
— Може би. Срещнах се с Ларис и той ми направи силно впечатление. Не мисля, че е глупак, но може и да греша. От друга страна, възможно е магьосничката да има нещо за него и да може да го принуди да прави каквото тя иска. Особено ако може да уреди нещата така, че накрая все едно да спечели, или му казва, че може.
— Ако има нещо за него, защо просто не я убие? — попита Ноуратар.
Като за джерег все пак си беше дракон.
— Причини колкото щеш — отвърнах. — Би могъл да не знае коя е тя. Компроматът може да не изчезне със смъртта й. Може да е недостижима за него. Не знам.
— Някаква идея какъв може да е компроматът? — попита Коути.
Намръщих се.
— Какво ли не. Първото ми предположение е, че той е ликвидирал Барит окончателно и магьосничката има доказателство… съвсем лесно, ако тя го е накарала да го направи, да речем, като услуга за помощта й срещу Ченгела.
— Мога да го допусна — каза Коути. Ноуратар беше на същото мнение.
— Съждението е доста забавно — каза Мороулан, — но така и не успявам да разбера с какво помага.
— Опитваме се да разберем какво правят — поясних аз. — Всеки детайл, до който се доберем, помага за сглобяването на цялото.
— Може би — каза той. — Но бих искал да чуя мнението ти защо Магьосничката в зелено ще прави всичко това.
— Кое да прави? — попитах.
— Не съм съвсем сигурен какво прави…
— Точно така.
Той кимна замислено.
— Добре. Разбирам.
Обърнах се към Сетра, която през цялото време не беше казала нито дума.
— Имаш ли някакви идеи или предположения?
— Не точно — отвърна тя замислено. — Но като че ли започвам да подозирам, че отговорът се намира най-вече преди Междуцарствието, в самото начало на заговора. Какво точно са целели?
— Да — казах. — Най-малкото трябва да поразровим тук. — Хвърлих поглед към Ноуратар. Изглеждаше, сякаш страда от зъбобол. Какво пък, трудно можех да я виня.