— Я чакайте малко!
Мороулан въздъхна и се обърна.
— Да, Влад?
— Току-що…
— Не може ли да почака?
— Ъъъ… Добре, да седнем и да помисля.
Умът ми запрепуска като разгонен кентавър. Мисля, че се блъснах в няколко души и подпрях няколко стени, докато си намеря мястото.
Забелязах, че седим в същите позиции като преди малко. Един слуга донесе вино. Пих, без да го опитвам.
— Е, Влад? — подкани ме Мороулан примирено. — Какво има?
— Мисля, че може би отгатнах кой стои зад това и защо.
Изведнъж привлякох вниманието на всички.
— Продължавай — каза Мороулан.
— Вийра, ама колко е заплетено. Но след като Магьосничката в зелено го е замислила, как да не е?
— Е, кой е, все пак?
— Най-напред ще кажа следното: готов съм да предположа, че преди две-три години Магьосничката в зелено е имала спречкване с лице, с което дотогава е била в приятелски отношения.
Обърнах се към Сетра.
— Прав ли съм?
Тя ме погледна учудено. После ноздрите й се разшириха, очите й се присвиха. След още миг кимна.
— Е, добре, така е.
— Казвай, Влад — подкани ме Мороулан, все още търпеливо.
„Забавляваш се, че държиш всички в напрежение, нали, шефе?“
„Млъкни, Лойош“.
— Добре, ще се изразя така: да допуснем, че Ноуратар току-що е убита. От Мороулан и Алийра. Край на проблема. Така най-правомерният наследник на трона е отстранен, нали? Кой е следващият?
— Алийра — каза Мороулан.
— Правилно. Но се разчува, че тя пък е замесена в джерегска война. Тогава какво?
— Мммм — рече Мороулан. — Съветът би могъл да…
— Да допуснем по-нататък, че съветът е манипулиран. Може би съвсем малко, може би много, но някой дърпа конците.
— Добре, Алийра е отстранена като наследник, ако това искаш да кажеш.
— Точно така. И по същата логика, Мороулан, ти също. Кой е следващият?
Спогледаха се.
— Не знам — каза накрая Алийра.
— Аз също. Но в известна степен това е без значение. Сигурен съм, че Магьосничката в зелено знае. Който и да е той, вероятно дори не е замесен — просто е някой, чиято политика е известна. Никой дракон не иска да бъде наследник, казахте. Какъв иска да бъде всеки дракон?
— Главнокомандващ — отвърна без колебание Алийра.
— Точно така. Мороулан, защо не поръчаш да ти донесат онзи списък, ако вече е готов?
— Ами… добре. — Той се съсредоточи за миг. — Носят го.
— Какъв списък? — попита Сетра.
— Помолих Мороулан да се съберат имената на всички, които биха могли да са предложили чародейката атира, помогнала в сканирането на Ноуратар.
— Значи — продължих, — ако Мороулан или Алийра бяха седнали на трона, всеки от двамата щеше да назначи другия за главнокомандващ, тъй че и двамата трябва да се разкарате. Ноуратар преди е била безвредна, но при такова развитие на нещата най-безопасно е тя също да бъде отстранена. Преди Междуцарствието изборът на главнокомандващ е бил очевиден в случай, че Ейдрон стане император, но…
— Кой? — попита Коути.
— Ще стигна до това. Все едно, без негово знание е уредено той да стане наследникът. След като се проваля, фениксите остават на власт, така че проблемът не е спешен. После Мороулан става наследникът, което е чудесно…
— Така ли? — каза Мороулан.
— Да… до внезапната поява на Алийра. Тогава лицето, което е трябвало да бъде главнокомандващ под твоето управление, излиза извън играта. А по-лошото е, че политиката на Алийра се оказва погрешна. И двамата трябва да бъдете отстранени. Барит, който дотогава е бил готов да помогне, тук тегли чертата. Той също трябва да бъде отстранен.
— За да съзрее този план, са били нужни две години — продължих. — Кратък срок за една йенди. Фактът, че се сприятелявате с мен и че аз се издигам толкова бързо в джерег, също трябва да е помогнал доста. Но първо е трябвало да убият Ноуратар.
— Защо? — попита Мороулан.
— Защото Алийра търси навсякъде някой, който да стане Драконовия наследник вместо нея. Тя не би направила нещо преднамерено, за да бъде отстранена от съвета; би сметнала такъв ход за безчестен. Но се мъчеше да намери някой с „по-чисти гени“ или каквото там търсят драконите. Това рано или късно щеше да я доведе до фамилията е’Ланя.
— Така е — потвърди Алийра. — Вече се опитвах да разбера какво е станало с Ноуратар, макар и само заради възможността това да ме отведе до друг неин роднина.
Кимнах.
— Ето защо е трябвало да я убият, иначе веднага щом Алийра я открие, е щяла да разбере, че всъщност е „чиста“.
— Добре — каза Мороулан. — По-нататък?
— Идеята — продължих аз — е била да бъде убита Ноуратар и да се дискредитирате вие двамата с това, че сте ми помогнали. Предполагам, че тук се е получил малък пропуск и че вие е трябвало да бъдете предупредени малко по-рано. Не мисля, че нарочно са го направили толкова рисковано. Но така или иначе се получи… докато двамата с Алийра не развалихте всичко, пресъживявайки Ноуратар. След това е трябвало да импровизират. Първото, което са направили, е било да изпробват Ноуратар, просто за да видят дали тя не може да им бъде полезна като императрица.