— Как? — попита Ноуратар.
— Помниш ли как Магьосницата в зелено те попита какво е отношението ти към плановете за нашествие на Изток? Тогава не го свързах с нищо, но…
— Прав си!
— Прав съм. И ако беше отговорила, че ги подкрепяш, щяха да спрат дотам, да ме довършат и да намерят начин да те убедят да избереш за главнокомандващ подходящото лице. Тъй като политиката ти се оказва погрешна, ти подхвърлят за Ларис, за да хукнеш да го убиваш — той вече не им е нужен — и да се самоотстраниш като наследница.
Коути поклати глава.
— Но защо трябва да продължават с опитите за покушение, Владимир?
Вместо отговор се обърнах към Ноуратар.
— Ако нямаше два провалени опита за покушение срещу мен, щеше ли да повярваш, че те е изиграл, независимо какво са ти казали?
Тя присви очи и поклати глава. Коути кимна.
В този момент, точно по реда си, пристигна слуга, който връчи на Мороулан списъка.
Мороулан го погледна.
— Намери — рекох му — името на лицето, което щеше да назначиш за главнокомандващ в случай, че Алийра не се беше появила.
Той го направи и ченето му увисна. Сетра се наведе през Алийра и дръпна листа от отпуснатата му ръка. Погледна го, кимна и го хвърли на масата с поглед, изстинал като острието на Ледоплам.
— По-добре да се беше опитала да ме убие — въздъхна тя.
В списъка имаше девет имена. Третото поред беше на Сетра Младшата.
16.
Седяхме и се гледахме. Накрая Мороулан се окашля и попита:
— Ще ядем ли?
— Защо не? — рече Сетра.
Мороулан се разпореди да сервират. Представа нямам какво донесоха, но трябва да съм го изял, защото не помня да съм бил гладен след това.
— Те тук ли ще са тая вечер? — попитах в един момент Мороулан.
— Предполагам, че да — отвърна Мороулан. Не беше нужно да уточняваме кои са „те“.
— Тогава трябва да обсъдим как да се срещнем с тях. Нали, сестро? — обърна се Ноуратар към Коути.
— Не тук — казах. — Мороулан забранява лошото отношение към гостите си.
— Благодаря ти, Влад — каза Мороулан.
— Няма защо.
— Но все пак — каза Алийра, — при тези обстоятелства…
— Не — отсече Мороулан.
Намесих се, преди да е избухнала поредната буря:
— Все пак трябва да проверим предположенията си, преди да предприемем нещо.
Ноуратар ме погледна.
— Искаш да кажеш, че не си сигурен?
— Сигурен съм. Но все пак трябва да се потвърди.
— Как?
— Има начин. Може да ни отнеме малко време. Но пък нали се храним.
„Фентор?“
„Да, милорд?“
„Успя ли да проследиш вече собствеността на онези жилища?“
„Не, милорд“.
„Може би ще ти помогне, ако ти дам две имена, които може да са свързани с тях. Сетра Младшата и Магьосничката в зелено“.
„Ще проверя, милорд“.
„Добре, Свържи се с мен веднага щом се натъкнеш на нещо“.
„Да, милорд“.
— С малко късмет — обявих на глас, — скоро ще знаем нещо.
— Владимир — попита Коути, — а как ще ги приближим?
— Да — сухо подхвърли Мороулан. — Едва ли държите да ви превърне в саламандърчета.
— Ще се оправя някак — казах. — Все едно, тук не можем да ги нападнем, ако искаме да им направим нещо трайно. Някой да знае къде живее магьосничката?
— Никой не знае къде живеят йенди — каза Сетра.
— Мда. Едната възможност е Ларис. Ако мога да си уредя среща с него, току-виж съм успял да му докажа, че партньорите му се канят да му забият нож в гърба. Може би ще ни помогне да ги подредим.
— Все пак няма ли да се опиташ да го убиеш? — попита Алийра. — Ако не, ще го направя аз.
— И аз — каза Ноуратар.
— Ще се опитам, разбира се, но той не трябва да го знае.
Алийра присви очи.
— Не искам да имам нищо общо с такъв план.
— Аз също — каза Мороулан.
— Нито пък аз — заяви Сетра.
— Нито аз — заяви Ноуратар.
Въздъхнах.
— Да, знам. Вие държите всичко да е честно и открито. Не е честно да се възползваш от слабостта на някого само защото се е опитвал да те пречука и крои заговори срещу твои приятеля, нали?
— Да — отвърна ми Алийра и ме изгледа твърдо.