— Вие драконите ме удивлявате — казах. — Твърдите, че е нечестно да нападнеш някого в гръб, но кой знае защо, е честно да се биеш срещу някого, за когото и двамата знаете, че е по-слаб, по-неопитен и по-зле подготвен от вас. Това не е ли възползване? Що за глупости!
— Влад — каза Мороулан, — въпросът е в…
— Все едно. Ще измисля нещо… почакай, мисля, че получавам потвърждение.
Кратък разговор с Фентор и отново се обърнах към тях.
— Потвърдено е. Сетра Младшата, чрез посредници, притежава жилищата, които бяха използвани в отвличащия ход за покушението срещу мен от Коути и приятелката й, Господарката на дракони.
— Ясно — каза Мороулан. — Как действаме?
— Безсмислено е да използваш коварство срещу йенди — обади се Сетра. — Да го направим простичко.
— Поредната аксиома?
Тя се усмихна хладно и каза:
— А аз ще се заема със Сестра Младшата.
— Съвсем просто е — казах след малко, — но двамата с Коути няма да сме в най-добрата си форма след телепорта.
— Двамата с Коути — каза Алийра — не се налага да правите нищо.
Погледнах Коути.
— Нямам нищо против — сви рамене тя. — Двамата с Владимир само ще гледаме.
Кимнах. Имах намерение да направя нещо повече, но нямаше нужда да им го казвам. Освен…
— Прощавай, Мороулан, просто за всеки случай, би ли ми заел един моргантски нож?
Той се навъси.
— Щом искаш.
Съсредоточи се за миг. Скоро се появи слуга с дървено сандъче. Отворих го и видях малка кама със сребърна дръжка, прибрана в покрита с кожа кания. Извадих я наполовина и веднага ме обзе чувството от допира с моргантско оръжие. Върнах я в канията и я пъхнах под наметалото си.
— Благодаря.
— Няма за какво.
Станахме и се спогледахме. Никой не намери нищо подходящо за казване, затова просто излязохме от малката трапезария и тръгнахме към централната част на замъка, където се намираше голямата.
Влязохме и почти на мига забелязахме Сетра Младшата. Лойош изхвърча от рамото ми и закръжи високо под тавана, за да не се натрапва. (Банкетната зала на Мороулан е висока четиридесет стъпки.) Мороулан пристъпи към Сетра Младшата и кротко я заговори.
„Намерих я, шефе. Североизточният ъгъл“.
„Браво“.
Съобщих го на Мороулан и той полека поведе Сетра Младшата натам. Останалите се струпахме около Магьосничката в зелено. Приближихме я едновременно с Мороулан. Тя го изгледа, после погледна Сетра, след това — всички ни, един по един. Очите й съвсем леко се ококориха.
Мороулан рече:
— Сетра Младша, Магьосничке, през следващите седемнайсет часа не сте добре дошли в моя дом. След този срок можете да заповядате. — И се поклони.
Двете се спогледаха, след това ни изгледаха отново. Някои от тълпата наоколо заотстъпваха, без да откъсват очи от нас, усетили, че става нещо необичайно.
Сетра Младшата понечи да каже нещо, но спря — Магьосничката в зелено сигурно й каза псионично, че няма смисъл да спори. Двете се поклониха.
Сетра Лавоуд пристъпи зад съименничката си и я хвана за ръката, малко над лакътя. Погледнаха се в очите. Израженията им бяха неразгадаеми.
След това Магьосничката в зелено изведнъж изчезна. Лойош се върна на рамото ми, а аз се озърнах към Алийра. Беше притворила очи, съсредоточено. След това изчезна и Сетра Младшата. С нея — и Сетра Лавоуд.
— Какво ще й направи? — попитах Мороулан.
Той сви рамене и не ми отговори.
Заговори Алийра, все още притворила очи.
— Знае, че я следя. Ако спре, за да заличи следите, ще имаме време да я догоним.
— Но тя ще намери най-изгодното за нея място — казах.
— Да — кимна Алийра.
— Нека — рече Ноуратар.
Коути оправи косата си с две ръце, точно както аз наместих наметалото си. Усмихнахме се един на друг — разбирахме какво означават жестовете ни. След което…
— Хоп! — каза Алийра.
Червата ми се обърнаха и Черен замък изчезна.
Първото, което ме порази, беше зноят — агония от пламъци. Отворих уста да запищя, но болката изчезна преди да съм успял. Все едно че стояхме сред разпалено огнище. Някъде вляво от себе си чух нечий сух глас да казва:
— Бърза си, Алийра.
Познах гласа на Магьосничката в зелено. Тя продължи:
— Можеш да я пуснеш тая телепортна преграда. Няма да ходя никъде.
Хрумна ми, че сигурно се е подготвила и ни е тикнала в някоя фурна. Алийра явно го съобрази, защото набързо спретна около нас защитна магия, преди да сме се опърлили.
„Добре ли си, Лойош?“
„Екстра, шефе“.
После пламъците наоколо лумнаха и загаснаха. Намирахме се в някакво помещение, с по около двайсет стъпки във всяка посока, с почернели стени. Стояхме сред пепел, стигаща до глезените ни. Магьосничката в зелено стоеше пред нас, с очи студени, колкото горещи бяха огньовете. Държеше проста дървена тояга.