Ноуратар изглеждаше жива, но замаяна. Това, хрумна ми, май беше най-удобният за мен миг. Извадих два ножа за хвърляне и пробягах колкото можех по-бързо през пепелта, която стигаше до глезените ми. Щом стигнах до биещите се, погледнах внимателно Алийра и се мушнах под поредния й замах. Забих ножовете в коремите на двамата й противници, които нямаше как да се оправят с търкалящия се покрай тях източняк. След което се озовах зад бойната линия, на четири стъпки от магьосничката. Маготрепач се озова в ръката ми преди да съм се надигнал — и замахнах напред.
Беше ме видяла, разбира се, и ме поздрави със замахване на тоягата си. Нещо ме ощипа по ръката. Изревах и залитнах назад.
— Владимир!
„Стой там!“
Отворих очи и видях, че магьосничката ми е обърнала гръб. Вдигнах се плавно, извадих моргантската кама, дето ми я зае Мороулан, пристъпих зад нея и я халосах здраво с Маготрепача по темето.
Ефектът беше минимален, тъй като се беше оградила с някакъв щит — само потрепери леко и се извърна. Но макар щитът да я беше предпазил от удара на веригата, тя беше сринала самия щит. Преди да е успяла да направи нещо, опрях върха на моргантската кама в гърлото й.
Мороулан и Алийра се оправяха с останалите й бранители, но Мороулан като че ли едва се крепеше на краката си, а Алийра беше стиснала устни от съсредоточение, за да се удържи. Коути помагаше на Ноуратар да се вдигне на крака. Не ми оставаше много време, затова заговорих бързо:
— Тоя бой не е моя работа и ще се разкарам веднага, ако ми дадеш каквото ми трябва. Но ако не ми кажеш къде е Ларис, ще ти клъцна гърлото… с това. А ако го предупредиш, ще те гоня, докато съм жив.
Тя дори не се поколеба.
— Ще го намериш на горния етаж на един склад на Пристанищна. Две сгради източно от пресечката на Пристанищна и Зъбеца, на южната страна на улицата.
Което ни показва колко вярност можеш да очакваш от една йенди.
— Благодаря ти — рекох и отстъпих, още стиснал моргантската кама в едната ръка и Маготрепача — в другата.
Тя ми обърна гръб, явно разчитайки на честната ми дума. И направи нещо, което сигурно трябваше да укрепи защитата й. Но в този момент Мечът на Кийрон, в ръцете на Алийра е’Кийрон, помете главата от раменете на последния бранител.
Мороулан пристъпи напред и от върха на Чернопрът изригна черен пламък и порази магьосничката. Това, както ми обясниха по-късно, отново й сринало защитата. И докато успее да направи нещо, мечът на Ноуратар изсвистя и магьосническата й тояга изхвърча във въздуха… с дясната й ръка.
Тя изпищя и падна на колене — и точно в тази поза Ноуратар я прониза право в гърдите.
В стаята настъпи мъртва тишина. Магьосничката в зелено се вторачи в Ноуратар. На лицето й бе изписано пълно неверие. Кръв блъвна от устата й и тя рухна в нозете на Меча на джерег.
Коути пристъпи до мен. Кимнах й към тримата, обкръжили безжизненото тяло, и промърморих:
— Чест, според дома на Дракона.
Алийра се срина на пода, а Коути ме стисна за рамото.
Върнахме се в Черен замък, като оставихме тялото на Магьосничката в зелено, където си беше. Ударих голяма чаша бренди, което иначе не понасям, но е по-силно от виното, а за „Пиаранска мъгла“ и не помислих; кой знае защо, не ми се струваше, че моментът е подходящ за празнуване.
— Много веща магьосничка беше — немощно промълви Алийра от дивана, на който я оправяше Некромантката. Всички в стаята закимаха.
— Влад — рече Мороулан; ръката му беше превързана. — Ти какво й направи и защо?
— Имаше информация, която ми трябваше — обясних. — Получих я.
— И после я пусна?
Свих рамене.
— Казахте, че нашата помощ не ви трябва.
— Разбирам. — Забелязах, че Коути едва се сдържа да не прихне. Намигнах й. Мороулан попита: — Каква беше информацията?
— Забрави ли, че още съм във война? Тя крепеше Ларис, но той все още има ресурси да ме уязви. Много скоро ще разбере, че е мъртва. Щом го разбере, ще почне да ме преследва истински. Искам да приключа тая война преди да е започнал. Реших, че трябва да знае къде се крие Ларис. Надявам се, че не ме е излъгала.
— Разбирам.
Коути се обърна към мен.
— Дали да не приключим още сега?
Изсумтях и попитах:
— Мислиш ли, че ще е толкова лесно?
— Да.
Помислих малко.
— Права си. Сега му е времето.
Затворих за миг очи, просто за да не забравя нещо.
„Крейгар?“
„Здрасти, Влад“.
„Бизнесът как е?“
„Малко по-добре“.
„Хубаво. Свържи се с Патрула на кучките. Точно след два часа и половина ще искам телепортна преграда срещу всеки, който се опита да напусне един определен склад“. Казах му къде е.