Трябваше да мина през две проверки за сигурност, едната — близо до стълбите, а втората — вътре в сградата. Не бяха позволени снимки, но можех да задържа телефона си.
Музеят беше удивителен, истинска реликва от друга епоха. Представляваше викторианска сграда от червен камък. Навън в двора имаше древни статуи, почти всички бледорозови, включително малък сфинкс, каменни фараони и някои митични египетски животни. В огромното му преддверие се извисяваха удивителни шестметрови статуи на фараони.
На входа взех един план на сградата и се насочих към колекцията от папируси. Повечето от тях още не бяха преместени в новия музей. Преминах през дълга зала с двойна височина с високи колони и галерийно ниво над тях. В помещението имаше още каменни фараони, предимно седнали, с изправени гърбове, и колекция от надгробни плочи.
Стаята с папирусите беше пълна с хоризонтални витрини от дъб и стъкло, съдържащи колекции от папируси от цял Египет почти от началото на човешката цивилизация. Не бях предполагал, че съществуват папируси още от времето на Първата династия на Древен Египет — около 3000 г. пр. Хр.
Стъклени витрини бяха наредени край стените, докато други стояха самостоятелно пред тях. Миришеше на прах. Помолих един пазач, застанал в ъгъла, да погледне снимката на йероглифа и да ме упъти къде в стаята се намира папирусът. Той ме измери с очи, сякаш бях извънземно.
— От Черната пирамида е — обясних.
Пазачът изсумтя и отиде до една витрина наблизо. Имаше някаква жена с шал на главата и дълга синя риза. Той ми направи знак да се приближа.
— Това, това — рече. — Прав ли съм?
— Може би… — отвърнах. Надникнах към един черен поднос, поставен отделно. — Да, този е. — Погледнах го отблизо.
Мъжът стоеше точно до мен.
— Имате ли още подобни от онази епоха? — Посочих към витрините край нас. В залата се разхождаха посетители, но не чак толкова много, колкото бях видял да се запътват към по-популярните зали със съкровища.
— Харесвате Черната пирамида? — попита той. Усмихна се. Зъбите му бяха жълти и няколко липсваха.
— Да — потвърдих. — И символи като този. — Посочих към парчето папирус със символа, изобразяващ стрелка в квадрат. — Този символ е бил намерен в Йерусалим.
Усмивката му изчезна.
— Трябва да тръгвам — рече.
Той бързо излезе от помещението. Разгледах парчето папирус, а после и останалите в околните витрини. След това погледнах във всички витрини в стаята, за да видя дали ще открия същия символ на някой друг папирус, но не успях.
Погледнах часовника си.
Беше десет без десет. Разполагах може би с още двадесетина минути. Щяха да ми стигнат да разгледам и някои от другите зали. Последвах няколко японски туристи, но щом стигнахме до стълбите, зазвуча аларма. Двама охранители наблизо в кафяви униформи започнаха да размахват ръце.
— Всички да се отправят към изхода! — завикаха те. — Моля, трябва да излезете!
Хората се спуснаха към вратите. Последвах ги. Не знам дали беше учебна тревога, но бързо извеждаха посетителите. Обзе ме безпокойство. Всеки момент можеше да избухне бомба.
Навън на двора охранителите съпровождаха хората към един отдалечен ъгъл, където да изчакат.
Нямах никакво време да се мотая наоколо. Отправих се към портала, върнах се пеш до хотела ни и се качих в стаята. Все още беше само десет и двадесет. Изабел опаковаше тоалетните принадлежности. Раницата ми беше до вратата, където я бях оставил.
— Евакуираха музея, докато бях вътре — съобщих, наливайки си вода.
— Успя ли поне да видиш каквото искаше?
— Да, но се надявах да открия други папируси с този символ.
— Няма значение… Това е просто някакъв символ.
— Да, вероятно си права.
Излязохме пред хотела в 10.31 часа. Входът беше тесен и постоянно спираха коли. Някои от прозорците на хотела бяха обковани с дъски, но вече имаше работници, които се бяха заели да подменят стъклата.
Марк пристигна с десет минути закъснение. Остави двигателя включен и излезе да ни отвори багажника. Щом сложих раниците вътре, той каза:
— В музея е имало сигнал за тревога. Заради трафика наоколо ще е кошмар да стигнем до Таба навреме. Затова закъснях.
Зина не беше в колата. Той шофираше. Седнах отпред до него. Пълзяхме през задръстването, докато най-после, след половинчасово придвижване едва-едва през блокираните улици, се включихме в една издигната магистрала.