Напред на хоризонта във всички посоки се простираха жълтеникави жилищни сгради и три — и четириетажни офиси. Над града бе надвиснала мъгла като пясъчна буря.
Тук, в покрайнините, всички къщи, освен съседните джамии, имаха плоски покриви. От всеки ъгъл на повечето от покривите стърчаха скелета, очевидно с цел да се застрои нов етаж, когато някой син или роднина изпиташе нужда от жилище. Върху тези покриви имаше купища строителни материали, въжета за простиране и чували с бог знае какво. Трафикът представляваше постоянен поток от автомобили около нас, подобно на неспирното плаване на дънери по течението на река.
Видях табела за околовръстното шосе на английски и арабски. След десет минути се движехме много по-бързо, оставяйки зад себе си тежката мъгла на Кайро. Погледнах през задното стъкло. Не бях успял да видя много неща, затова си дадох дума, че някой ден ще се върна. Нил придаваше на мястото особено великолепие, протичайки като гигантска змия през града.
Минахме през тунела „Хамиди“ под Суецкия канал. Той беше модерен, не много натоварен. Разминахме се с една колона пътуващи в обратна посока камиони, окичени със светлини. След като излязохме, се насочихме на юг. По-голямата част от пейзажа представляваше шубраци и полупустинни земи. Само от време на време се показваха селища с високи палми, под които пасяха кози. Ниските къщи от кал и с плоски покриви бяха обкичени с телевизионни антени или сателитни чинии. По горните етажи на някои имаше издадени напред дървени веранди.
Спряхме на една модерно изглеждаща бензиностанция с миниатюрни палми пред нея. Отстрани на сградата, до спряна каручка с магаре, стоеше стар бедуин със сиво-бяла кърпа за глава. Той изобщо не ни погледна. Всички слязохме, за да се поразтъпчем. Аз купих френски шоколад, египетска вода и фурми. Изабел намери портокалов сок, но не ни допадна на вкус.
Четири часа по-късно пътят се виеше и криволичеше към обагрени в червено планини в далечината от дясната ни страна. Щом ги наближихме, те заприличаха на планини от пясък, втвърдени — като излезли от снимки на Марс. Сред тях, съобщи Марк, се намираше планината Синай, където Мойсей бе получил Десетте Божи заповеди. Шубраците и пустинята от лявата ни страна се простираха надалеч в мъгла, като тук-там се виждаха ниски храсти и пясъчни или каменисти хълмове.
Докато се движехме покрай Синайската планина, пейзажът стана по-блед на следобедната светлина. Най-накрая, щом наближихме Червено море, хълмовете станаха заоблени, приличаха повече на пясъчни дюни, отколкото на планини. Нямаше много движение по пътя, освен някой случаен автобус, военни платформи и камиони. На два пъти подминахме бедуини върху камили отстрани на пътя.
Щом наближихме израелската граница, от египетската войска ни спряха на един военен контролно-пропускателен пункт. Всички бяхме помолени да представим паспортите си. Преминаването оттам не беше формалност. Един служител говори няколко минути по радиостанцията си, преди да ни пуснат да продължим.
— Имате късмет, че сте с мен. През последните няколко седмици са върнали много туристи — заяви Марк, след като ни дадоха паспортите.
— И защо правят така? — попитах.
— Миналия месец е избухнала бомба край пътя от израелска страна. Заради напрежението преди новите избори и случващото се в Газа всички са изнервени — обясни той.
Чувствах се уморен. Очите ме боляха, след като се бях взирал твърде дълго в напечения от слънцето пейзаж.
За щастие Марк бе настроил дигиталното радио, което бе инсталирал в колата, на честотата на Би Би Си. Нямаше да го изтрая да ми дрънка на главата часове наред. Но щом приближихме израелската граница, той спря радиото и започна да говори:
— Таба беше египетско бедуинско селище преди четиридесет и шеста година. Израелците изобщо не поискаха да го върнат, след като Синайският полуостров бе върнат на Египет през седемдесет и девета. Всъщност то стана египетско чак през 1988 година.
Изабел изсумтя.
— Сигурна съм, че Шон няма нужда от лекция по история, Марк — изтъкна тя.
Мъжът поклати глава.
— Винаги ставаш докачлива, когато си уморена, Изабел. — Погледът му бе насочен напред в пътя.
— Случва ми се само когато съм до теб — отбеляза тя.
Не се въздържах и се усмихнах.
Настъпи дълго мълчание, преди Марк да отвърне:
— Ако поискаш някаква друга услуга след тази, Изабел, по-добре гледай да си изгубила номера ми.