Тя не му отговори. Стори ми се, че наближаваме граничния пункт. Бяхме навлезли в друга магистрала и заливът Акаба сега беше от дясната ни страна. Той представляваше дълбока на вид, изпъстрена с вълни синева, простираща се напред към далечните мъгливи очертания на земя отвъд, която сигурно беше Йордания.
Марк паркира близо до една двуетажна бетонна сграда със стъклен вход, пред която се вееше египетският флаг. Имаше два жълтеникави военни джипа и четирима войници, застанали наблизо с автомати в ръце. Те ни загледаха съсредоточено.
— Изчакайте тук — нареди Марк.
— Никъде няма да ходим — обеща Изабел.
Стояхме в колата и чакахме ли, чакахме… След половин час излязох и се разходих наоколо. На главния път имаше редица от магазини. Отидох и взех вода за Изабел. На вестникарската будка се продаваше египетски вестник на английски, наричаше се „Египет Таймс“. Купих го и се спрях да прегледам първата му страница, преди да се върна обратно.
Водещият материал беше едно интервю с представител на египетската армия, чието име не бе назовано. В статията се твърдеше, че в близко бъдеще има вероятност за израелска изненадваща атака над Египет. Казваше се, че египетската армия взема всички необходими мерки да защити нацията. Армията, твърдяха те, била уверена, че ще победи израелската.
Статията бе придружена от снимка на група египетски ученички с противогази.
Списък с военните поделения за отбрана на Египет, включително двеста и пет готови за действие бойни самолета F-16, бе поместен в едно странично каре заедно със снимка на пилот от военновъздушните сили, който бе вдигнал палци от самолета си на фона на пустинята. Друга статия даваше подробности за антиизраелска демонстрация на площад „Тахрир“, която бе планувана за по-късно същия ден и на която се очакваше да отидат милиони хора.
По-долу имаше статия за убит в Кайро имам. Заглавието приканваше неустоимо към прочитането й: Зли духове убиват имам, твърдят местни.
Когато отидох пак при колата, Марк се бе върнал.
— Всичко е готово — заяви той, щом се качих вътре. — Можете да преминете границата. Ще ви оставя на следващия контролно-пропускателен пункт. Но помнете едно… — Той се обърна към Изабел: — Приятелят ми повече няма да направи подобна услуга. Ако си навлечете още неприятности или срещнете някого, замесен в депортирането ви, ще се оправяте сами. — Той ме погледна. Очите му бяха твърди като сини стъклени топчета. — Измиваме си ръцете като Пилат. И от двама ви.
Марк ни закара до следващия пропускателен пункт. Районът изобилстваше от улични лампи, ниски бетонни сгради, охранителни камери и бодлива тел по високи мрежести огради. Преминаващият трафик беше лек. Той паркира близо до една пешеходна пътека, където бяха спрени и други коли, и се обърна към нас, изключвайки двигателя.
— Мога да те върна в Кайро, Изабел. Защо не забравите всичко това? Не бива да се излагате повече на опасност.
— Какво ти става? — с присвити очи се възпротиви тя. — Да не са те цапардосали по главата?
— Не. — Той се извърна още по настрани на мястото си. — Просто не ми харесва идеята да се връщате в Израел, това е всичко.
— Трябва ли да се притесняваме за нещо? — попита тя. — Има ли нещо, което не ни казваш?
Изражението му бе разтревожено, сякаш се бореше със себе си.
— Много неща не ви казвам — отвърна Марк.
Изабел въздъхна.
— Няма ли тогава да ни подскажеш? Да ни намекнеш поне защо не бива да се връщаме.
Гласът му се снижи и той погледна през прозореца, преди да заговори:
— Сюзън Хънтър е била отвлечена. Преди няколко дни е бил прихванат за кратко сигнал от телефона й на запад от Йерусалим.
Косата ми настръхна. От това се боях. Тя не бе тръгнала да скита някъде далеч из пустинята и не се криеше.
— Установен ли е контакт с похитителя й? — попита Изабел.
— Засега не.
Това означаваше, че Сюзън можеше да е измъчвана или убита жестоко. Или пък да претърпи години в адски плен.
— Няма да хукна към Лондон заради случилото се със Сюзън — заяви Изабел.
— Не само отвличането й ме притеснява — каза равно Марк.
— Какво още? — попитах.
Той се обърна към мен, сякаш се надяваше, че може да убедя Изабел да размисли.
— Ходили сте до апартамента на Макс Кайзер в Йерусалим, нали?