Кимнах. Изабел сигурно му бе казала.
— Влязохте ли вътре?
— Не.
Марк въздъхна, все едно си помисли: „Знаех си“.
— Е, ако бяхте влезли, щяхте да размислите дали да си пъхате носовете в тази история.
Той посочи към мен.
— Видях снимки на случилото се там. Нямаме работа с обикновени престъпници или разгневени палестинци. Това е съвсем различно. — Обърна се към Изабел, заговори бавно: — Някой в този апартамент е бил вързан за кухненски стол. Мога само да предполагам дали е бил Макс Кайзер. После е бил измъчван. От останките, намерени близо до стола, личи, че кожата му е била стопена с горелка. В локви по пода е имало парчета човешка плът.
Слушахме изтръпнали. Горкият нещастник… Никой не заслужаваше подобно нещо.
— Това е най-страховитото нещо, което съм виждал от доста време насам — призна Марк. — И нямам представа дали е бил мъртъв, когато са изнесли тялото му и са го зарязали в Стария град, но се надявам да е било така.
— Имаш ли представа защо някой би сторил такава жестокост? — попитах.
Той вдигна рамене.
— В момента се мътят много води… — Замълча за момент. — Не знам дали всичко е свързано, но не ми мирише на хубаво. — Той подуши въздуха, сякаш в колата бе проникнала лоша миризма.
— Божичко, Марк, не можеш ли просто да ни кажеш какво става. — Изабел звучеше раздразнена. Хладнокръвието й си го биваше.
Марк погледна през прозореца. Тогава заговори, сякаш на себе си. Може би не трябваше да ни казва тези неща, ала му бе по-лесно да го направи по този начин. Или може би просто гадаех за мотивите му. Със същата лекота би могъл и да ни праща за зелен хайвер.
— Много слухове витаят — рече той. — Онзи ден настъпи бурна активност по туитър във връзка с едно писмо от първия халиф на исляма, Абу Бакр, което се предполага, че е било открито.
— Какво пише в него? — попитах. Имах странно усещане, че нещо от тази история бе свързано с нас.
— В него се обяснява, че ако Йерусалим се предаде на исляма, ще се превърне завинаги в мюсюлмански град. Твърди се, че християнският патриарх на Йерусалим се е съгласил с идеята, така че християните да могат да запазят църквите си отворени под ислямското господство. — Той се обърна към мен. — Има се предвид, че такива са били условията, договорени през 637 година след Христа, когато Йерусалим за пръв път пада под влиянието на исляма.
Наведох се напред.
— Да, това като нищо ще издържи в съда. Ако спазвахме всяко споразумение отпреди хиляда и четиристотин години, Византийската империя щеше да управлява половин Европа, а останалите от нас все още щяха да отдават почит на Константинопол — отбелязах.
— Знам, че е откачено — съгласи се Марк. — Не съм наясно защо този слух така разпали страстите, но хората го използват, за да атакуват контрола на Израел над Йерусалим. Сякаш са намерили оправдание за гнева си.
— Нещата ще се уталожат — изтъкна Изабел. — Преди в Истанбул се разнасяха какви ли не смахнати слухове. Но изчезват като пролетен сняг след няколко дни.
Марк ме погледна. Не изглеждаше убеден.
— Полетът ни обратно е в неделя — каза Изабел. Гласът й звучеше силен, неповлиян от това, което бяхме чули. — Ще бъдем в Израел само три дни, Марк. Няма да отстъпим заради разни слухове.
Протегнах ръка над седалката. Тя я хвана.
— Аз съм с нея — заявих.
Мисълта да спечелят онези идиоти от разкопките беше прекалено дразнеща. Отвличането на Сюзън и бурята в туитър заради някакво старо писмо не бяха достатъчна причина да не отидем.
— Приятно пътуване тогава — пожела ни Марк.
Слязохме от колата. Обърнах се да го погледна, докато се отдалечавахме. Той ни наблюдаваше с навъсено изражение, сякаш съжаляваше, че ни е довел тук.
Египтяните ни пуснаха през границата без затруднения. Израелците бяха различни.
Но ние разполагахме с готова история: че се връщаме в Израел, след като сме приключили туристическата си обиколка из Кайро, и че след няколко дни отлитаме за Лондон. И всичко беше истина, макар че маршрутът ни беше малко странен. Граничният служител поиска да узнае защо сме летели до Атина и после до Кайро, а не сме дошли през Таба. Той държеше паспорта ми отворен на страницата с египетската виза от летището на Кайро.
Казах му, че сме чули, че границата е затворена, и когато сме разбрали, че са я отворили, вече сме били резервирали полета си.