А все още нямаше такъв.
Беше се опитала да огъне съда от храната, да види дали може да отчупи някой остър край, но не успя. Също така бе потърсила в тъмнината някой твърд отломък от камъните покрай нея, но не намери.
Трябваше отново да се разтърси.
Да започне да мисли. Това поне щеше да я държи заета за следващите няколко часа, докато пак заспеше и започнеше да сънува храна и горящи огньове…
30
Взех си душ, преди да се обадя на Шимон Маркус. Все още усещах следите от прахта на Негев по кожата си. Предния ден се бе просмукала и в таксито. Проникването в апартамента на Макс щеше да е много рисковано. Ако ни арестуваха, щяха да ни изхвърлят от Израел, най-вероятно за постоянно, и то след известно пребиваване в килия. А излизането от израелски затвор можеше да отнеме месеци.
Докато бях в банята, Изабел надникна вътре и ми каза, че слиза долу, за да провери нещо в магазина на хотела. Повиках я да дойде при мен.
— Може би по-късно — отвърна колебливо тя.
После изчезна.
Не я обвинявах. Обстоятелствата, в които се намирахме, не предразполагаха към романтика. В Лондон прекарвахме голяма част от времето си в ходене по ресторанти, срещи с приятели, показвайки си един на друг неща, които харесвахме в града.
След като се изкъпах, се обадих на Шимон Маркус.
— Шон, къде си? — бяха първите му думи.
— Радвам се да чуя гласа ти — отвърнах, избягвайки въпроса му.
— Казаха ми, че са ви депортирали. Вярно ли е?
— Да. Но може ли да поговорим за онзи обект, който посетихме?
— Разбира се, да… Удивително, нали? — В гласа му пролича скептицизъм.
— Не си убеден в твърденията им, това ли долавям?
Той въздъхна.
— Виж, Шон… Би било чудесно да намерим такова съкровище от ръкописи. Доста неща биха се потвърдили, ако разполагахме с автентични документи от онази епоха. Сигурен съм, че много християни биха изпаднали във възторг. — Той млъкна за момент.
— Ако намереното долу подкрепи написаното в Библията — допълних.
— Трябва да изминем дълъг път, преди да го разберем. Сигурен съм, че всичко ще излезе наяве, когато му дойде времето.
— А може и да не стане…
— Така е, но при всички положения няма много какво да направя. Е, как да ти помогна, Шон?
— Смяташ ли, че тези разкопки може да са свързани с убийството на Кайзер?
От другата страна се чу кикот.
— Тези разкопки са почтена изследователска работа. Как може да имат връзка с убийство?
— Нямам предвид самите разкопки. Но някой може да наблюдава обекта, да проследява тези, които ходят там. Казвам само, че вероятно има някаква връзка. Мисля, че е малко смахнато да се ръководят разкопки от такава огромна значимост, да са намерени такива документи, а всичко да се държи в тайна… А и на всичкото отгоре да ни изхвърлят от страната за това, че сме влезли там!
Той не отговори. Надявах се, че мисли по въпроса.
— Не смяташ ли за странно — продължих, — че никой от тях ни най-малко не изглеждаше трогнат от гибелта на Кайзер, от изгарянето му?
— Ти май продължаваш да си вреш в носа в тази история… — изръмжа недоволно Шимон.
Беше ясно, че предпочита да запази мълчание, за да не дърпа дявола за опашката.
В далечината проехтяха камбани. А след тях се понесе далечен глас на мюезин, призоваващ към молитва. От другата страна на линията чух как Шимон ахна.
— Още ли сте в Близкия изток? Къде сте? — попита той.
— Най-добре да не знаеш.
— Не си и помисляйте да се връщате в Израел — побърза да ме предупреди. — Туй нарушителите на имиграционните закони ги заключват в килия и изхвърлят ключа.
— Помисли над това, което ти казах, Шимон. Има нещо гнило около тези разкопки.
От другата страна на линията настана мълчание за петнадесет, може би двадесет секунди. Тогава му издадох последната ни информация:
— Кайзер е бил измъчван, преди да умре.
— Какво? — От изненада гласът му прозвуча странно пискливо.
Реалността на случилото се с Кайзер беше нещо, което и на мен самия ми бе трудно да приема. Изобщо не исках да се спирам на нея, но по този начин можеше да успея да стигна до Шимон. Имах нужда от вътрешен човек. А той имаше нужда от малко мотивация.
— Открили са разтопена плът в кухнята на апартамента му. Не просто са го убили и са захвърлили тялото му… — Замълчах. Той не каза нищо. Чувах дишането му. — Бил е вързан за стол и е бил горен на части… — Представата за това ме накара да се изпотя под дрехите. — Сещаш ли се за някаква основателна причина похитителите да извършат такова нещо?