Выбрать главу

Той взе айпада от мраморната повърхност на нощното шкафче и провери за новопристигнали съобщения. Трябваше да са му изпратили доклада на издирващия екип, но като прегледа списъка с имейли, видя, че още не е пристигнал. Той стисна юмрук и го удари в матрака. Това въобще не беше добре.

Ако Арап Анак оцелееше след операцията си в Израел, лорд Бидонър щеше да го накара да даде няколко урока по мотивация на екипа. Или самият той щеше да се намеси. Притвори очи и отпусна глава върху подплатената с коприна табла на леглото.

Трябваше да запази спокойствие. Бяха близо до постигането на целта си. След събитията, които щяха да се разиграят в Йерусалим, нещата щяха да станат много различни.

Страхът щеше да стане заразен.

32

Стаих дъх от напрежение. Можех да го преживея, но исках да изляза по най-бързия начин. Отворих вратата на апартамента, пъхнах парче от изгоряла изтривалка в долния й край, за да не прихлопне, след което изтичах надолу, за да доведа Изабел. Не изчаках асансьора, а поех по стълбището.

Когато се показах от входа на блока, тя стоеше отвън с кръстосани ръце.

— Защо се забави толкова, по дяволите? — изсъска ми тихичко.

— Благодаря за търпението ти — отвърнах.

Махнах й да ме последва и се качихме бързо по стълбите. Щом се промъкнахме в коридора на апартамента, включих фенерчето. Изабел застана неподвижно, обвила ръце около тялото си, сякаш не бе сигурна дали да продължи напред…

— Коя е вратата на кухнята? — попита бързо.

Имаше две врати от дясната ни страна, както и вратата точно пред нас, която водеше към всекидневната. Всички бяха затворени.

— Една от тези — посочих вдясно.

— Много си точен… — Не звучеше щастливо.

Прекосих коридора и сложих ръка на най-близката брава. Имах навика да нахлувам там, където не биваше. В миналото се бях въвличал в няколко глупави неприятности и се очакваше да съм си научил урока, но някои неща никога не се променят.

Натиснах дръжката и влязох. Отвътре ме посрещна наситена миризма на сажди. Усетих я по устните си. Доповръща ми се. По челото ми бе избила студена пот.

На отсрещната стена на стаята имаше прозорец, през който влизаше лунна светлина. От корниза над прозореца висеше скъсана завеса, сякаш в стаята бе имало борба. Матракът бе изпаднал от леглото. Част от него бе обгорен. Стените бяха осеяни с черни отпечатъци от изцапани със сажди пръсти, сякаш бяха изрисувани от някой абстракционист.

Изабел се разходи из стаята, надникна във вградения гардероб. Вътре висяха само две сака и няколко ризи. Тя издърпа чекмеджетата на покритата със сажди ракла, огледа внимателно съдържанието им.

— Какво търсиш?

— Чудех се дали някой друг е живял с него. — Тя посочи към чифт ярки сребристи белезници в най-долното чекмедже. — Какво означава това според теб?

— Ами че е обичал да си играе на стражари и апаши…

Тя изсумтя презрително.

— Защо израелската полиция ги е оставила тук?

— Не мисля, че вземат всичко, когато разследват местопрестъпление.

— Забелязваш ли някаква следа от приятелка? — Огледах се.

Изабел поклати глава.

— Да огледаме и другите стаи — предложи и бавно затвори чекмеджето.

Излязох в коридора и надникнах през отсрещната врата. Отвътре ни връхлетя познатата миризма на изгоряло, но бе примесена и с нещо друго.

Слаб мирис на печено месо.

Беше странно, но от него миризмата тук бе по-силна от тази в спалнята. Мисълта какво означава този факт беше зловеща…

Под прозореца на отсрещната стена имаше мивка, отрупана с висок куп почернели от пушек чинии, преобърнат тостер и готварски прибори. Някой бе захвърлил на това място всички джунджурии от кухнята.

Покрай стените се виждаха голи плотове, почернели врати на шкафчета. Изглеждаше, че пожарът тук е бил по-силен, откъдето и да е другаде в апартамента.

Край едната стена имаше хладилник, готварска печка и миялна машина. Всички те бяха повредени по някакъв начин. Но това, което накара кръвта ми да смръзне, беше столът в центъра на стаята.

Той бе изгорял до металния си скелет. Нямаше седалка или облегалка, само черна фигура от метални пръчки.

Отидох напред, осветих с фенерчето остатъците. Космите по тила ми настръхнаха.

По пода около стола имаше следи. Насочих фенерчето надолу.