— Не бива да оставаме тук дълго — казах.
Той ни подкани навътре.
— Има ли къде да се отседне в Израел, така че данните ни да не бъдат открити от израелската полиция след няколко часа? — попитах, докато се настанявахме на дълъг кафяв диван.
— Ще останете тук — обяви той сухо.
— Не можем да го направим — възразих.
Шимон стоеше пред вратата.
— Трябва. И ще останете.
— Много си добър — каза Изабел. — Благодаря. — Тя стана, отиде до него и сложи ръка на рамото му. — Може ли да полегна някъде?
— Добре ли си? — попитах.
Тя се обърна към мен. Изглеждаше бледа. Добре че се съгласих да останем, помислих си.
Изабел вдигна рамене.
— Просто съм уморена. И имам ужасно главоболие. Това е всичко — отвърна.
— Насам — посочи Шимон. — Може да използваш стаята на дъщеря ми.
Той ни заведе в стая с единично легло. Извади чисти чаршафи и скоро Изабел заспа, а аз отидох във всекидневната и заразглеждах с възхищение снимките по стените. Имаше една с него и Ицхак Рабин в официални костюми и друга, на която той беше с камуфлажни дрехи в пустинята.
— На доста места си бил — отбелязах.
— Не исках да ги закача тук — изтъкна скромно той. — Но жена ми ги харесва.
— Надявам се да не ти навлечем проблеми на главата.
Той поднесе ръката си напред, сякаш ме молеше за нещо.
— Е, защо се върнахте? Какво се надявате да направите тук? — В тона му се долавяше огорчение.
— Знаеш ли, че Сюзън Хънтър все още е в неизвестност?
— Значи сега ще се правите на детективи, така ли? Имате ли нужните квалификации? — Той даде да се разбере, че няма да приеме никакво оправдание за завръщането ни.
— Никой в израелската полиция не си прави труда да я намери.
— Изглеждаш много добре информиран. Срещна ли се с всички полицаи, които работят по нейния случай?
— Не… Ала съм сигурен, че имаш право. Някои от тях може и да вършат работата си както трябва, но просто останах с лошо впечатление, когато говорих с полицията тук.
Той повдигна вежди.
— Знам неща, които може да помогнат, за да я намерим — казах. — Смяташ ли, че трябва да се върнем вкъщи, да си гледаме кефа и да чакаме, докато открият трупа й? — Почнах да се ядосвам. — Защото няма да го направя. Не знаеш какво се случи със съпругата ми, нали? Не знаеш, че загина при бомбена атака на пътя. Че дълго време никой не ми даде никакво проклето обяснение за това какво наистина е станало. Говориш с грешния човек, ако си мислиш, че ще си седя вкъщи и ще чакам някой да почука на вратата ми или докато прочета за смъртта й в интернет.
Той вдигна ръце.
— Прости ми — рече. — Не знаех за съпругата ти. Хайде, седни. Ще направя чай. — Изражението му бе омекнало. — Жена ми обича чай от мента. Искаш ли да опиташ?
Кимнах, но не можех да седна. Започнах да разглеждам книгите по лавиците. Беше трудно да се успокоя след гледката в жилището на Кайзер и след бягството ни от хотела.
Настаних се срещу него едва когато той се върна със сребърния чайник в отомански стил, заедно с крехки на вид зелени чаши и чинийки. Докато пиехме, му разправих какво сме открили в апартамента на Кайзер. Той не ме попита как съм влязъл вътре.
Обясних му за петното на пода и за фигурата „Н“. Показах му снимката.
В стаята се възцари тишина. Нещо в поведението му се бе променило. Ако преди изглеждаше малко уплашен, сега страхът му бе нараснал. Той отиде до прозорците и дръпна една дебела кафява завеса, която се придвижи толкова трудно по релсата, че реших, че никога досега не е пипана.
После се наведе над стъкленото шкафче, извади една бутилка руска водка със златен орел на етикета и сипа солидна доза в чая си.
Погледна ме.
— Искаш ли? — Тонът му беше раздразнителен, сякаш всъщност не очакваше да кажа „да“.
— Тъкмо от това имам нужда. — Поднесох чашата си напред.
Чаят стана много различен на вкус — остър, лютив. Почувствах как водката сгрява вътрешностите ми.
Шимон отиде до библиотеката, разположена покрай едната стена, и извади малко зелено томче. Прегледа го, разтвори го широко на една страница и я задържа пред мен. Беше покрита с протоазбучни символи. Посочи ми символа „Н“.
— Това е много стар символ — обясни. — Осмата буква от ханаанската азбука — „хет“. Използва се, за да обозначава понятието за „смях“. — Той отпи от чая си.