Обясних бавно какво се е случило.
Тя повтори думите ми, шокирана. Вероятно осведомяваше някого, застанал до нея от другата страна на линията. Гласът й пресекна и тя се разхлипа приглушено. Потиснах порива си от емоции.
Друг глас пое обаждането. Беше Артър, бащата на Изабел. Лицето ми пак се сгорещи. По челото ми изби пот.
— Това не е добре, Шон — отбеляза Артър. Той също говореше на пресекулки, а интонацията му не предвещаваше нищо добро. Изабел беше единствената им дъщеря. — Кога я видя за последно? — Каза го бързо, все едно се опитваше да поеме контрол над ситуацията.
Обясних отново какво се случи сутринта. Говорех бавно, правех го и заради себе си, сякаш съзнанието ми имаше нужда да чуе отново всичко и да го възприеме.
— Обади ли се в полицията?
Поколебах се, после отвърнах:
— Ще се обадя.
— Трябва веднага да ги уведомиш. — Не бях чувал такъв светкавичен гняв.
Долових майката на Изабел да казва:
— Не си добре, Артър. Не се разстройвай.
Личеше си, че едва се сдържа, за да не издаде треперенето на гласа си.
— Изабел е единственото ни дете. Ако не се обадиш на израелската полиция веднага, ще кажем на Външно министерство какво става. Всъщност ще им звънна така или иначе. В Израел сте, нали така, в Йерусалим?
— Да — отвърнах.
Той се закашля яростно.
— Това обясни и Изабел на майка си снощи, когато се обади. Каза, че се случвало нещо странно. За какво говореше тя? — Той произнесе всичко на един дъх, след което, пак се разкашля.
Почувствах се виновен и шокиран. Това обясняваше с кого е разговаряла Изабел предишната нощ.
— Доктор Сюзън Хънтър също е изчезнала — съобщих, Артър не обърна внимание на думите ми.
— Дъщеря ни не ни се обажда често. — Той се поколеба. Чу се приглушено мънкане, сякаш сдържаше емоциите си. — Поне наскоро не се бе обаждала — добави.
Намекът беше ясен — откакто аз живеех с Изабел.
— Но въпреки всичко ние сме много близки. Ако нещо й се случи, направо можеш да дойдеш и да убиеш и нас двамата. Разбираш ли? — Той си пое дъх.
— Ще направя всичко възможно да я намеря. Няма да си тръгна оттук, докато не го направя. Обещавам.
— Знам, скъпи. — Отново майка й бе на телефона. Този път звучеше твърдо, сякаш бе върнала самообладанието си. — Когато Изабел ни изненада, че ще живее с теб, знаех, че ще се държиш добре с нея. Тя ми разказа какво ти се е случило… За смъртта на съпругата ти в Афганистан. — Млъкна. Усетих неудобството й от навлизането в темата. — Изабел искаше да се махне от Външно министерство и ако си й помогнал да го направи, ние сме ти благодарни.
Почувствах телефона в ръката си тежък и горещ.
— Моля те — прозвуча отново гласът й, — върни я обратно у дома. Моля те!
— Бих умрял за дъщеря ви, госпожо Шарп. Тя означава всичко за мен. Всичко… — И моят глас затрепери.
Стиснах устни. Ръката ми се сви в юмрук. Гневът и страхът се надигнаха в мен като отрова.
— Просто я намери. — Тя затвори.
Нямаше съмнение, че щяха да се обадят на Външно министерство и щеше да има разследване. Аз също щях да постъпя така. Щяха ли да позвънят и на Марк, за да разберат дали знае нещо за изчезването на бившата си жена? Изглеждаше много вероятно…
Трябваше да му се обадя.
Върнах се у Шимон. Виеше ми се свят. Наложих си да се успокоя, да помисля. Той беше много загрижен и също ме посъветва да уведомя полицията. Обещах му. Отидох в спалнята и потърсих телефона на Изабел. Когато го включих, ми поиска парола. Опитах се да си я спомня, тя ми я бе казала.
Каква беше, по дяволите? Чувствах, че я знам, витаеше като сянка в мозъка ми. Дали бе 1906? 1909? 1919! Така беше.
Отключих го. Намерих номера на Марк.
Той отговори след две позвънявания. Пролича си, че очакваше да чуе гласа на Изабел.
Разказах му набързо какво се е случило. Трябваше да ме попита два пъти в коя част на Йерусалим се намираме. В главата ми се въртяха куп мисли.
— Предупредих ви да не се връщате там, мамка му! — извика той, когато спрях да говоря. — Кой е този, при когото сте отседнали?
Обясних му.
— Ще бъда в Йерусалим в шест довечера. Не прави нищо глупаво.
— Благодаря за съвета. Ще го имам предвид.
— Какво ще предприемеш днес?
— Щяхме да ходим до разкопките в Стария град, за да видим дали можем да заснемем някого от хората там. Мислехме да ти покажем снимките, ако можеш да разбереш нещо за тях.