Отвори очи, премигна. Имаше още някого тук! Жена.
Сюзън вдигна поглед. Той стоеше на стълбите над тях. В ръцете си държеше нож, който беше дълъг, лъскав и по-голям от всеки друг, който бе виждала. Мъжът проряза с него въздуха, все едно се упражняваше в употребата му.
— Пригответе се — каза, гледайки надолу към тях. — Има нещо, което искам от вас да направите.
До този час не си бе пожелавала смъртта.
Ала сега го направи…
38
Пистолетът на Шимон беше стар, сиво-черен, с драскотини по горния край. Но изглеждаше годен да си върши работата.
— Какво ти става, по дяволите? — извиках.
В този миг изобщо не мислех за собствения си живот. Исках да се върна назад във времето, само няколко часа, за да се събудя отново до Изабел. Щеше ми се нищо от това да не се случва.
— Може да ни потрябва — заяви Шимон и свали оръжието надолу, сякаш току-що бе забелязал, че го е насочил към мен.
Сложи другата ръка пред себе си. В нея стискаше малка картонена кутия с отпечатана върху капака снимка на куршуми.
Той пъхна куршумите в джоба на широките си панталони.
— Какъв е планът ти? — попита ме.
Почудих се дали да му се доверя. Но кой друг ми бе помогнал тук?
— Трябва да отида в Стария град. Смятам, че хората на онези разкопки са замесени във всичко това. — Бавно въздъхнах. — Ще ги снимам, ако има някого там днес.
— Няма да отидеш в полицията. — Беше по-скоро заявление, отколкото въпрос.
— Ще изчакам едно денонощие. Повечето ченгета не започват да издирват изчезнал човек, преди да са изминали двадесет и четири часа. — Бях взел решението, докато разговарях с Марк. Трябваше да тръгна по следите, които имах, и после, при липса на друг избор, щях да отида в полицията. Във всеки случай нямаше вероятност да започнат издирването й още днес. А и не знаех дали просто не е решила да си почине от мен и да замине нанякъде.
Той ме гледа втренчено няколко секунди.
— Ще дойда с теб — каза.
Прибра пистолета в овехтял кожен кобур под рамото си. Върху кобура се видя избеляла Давидова звезда в кафяв цвят.
— В армията ли си служил? — попитах.
Той кимна.
— През шестдесет и седма бях млад парашутист. Спряхме взривяването на джамията на Храмовия хълм, когато превзехме Йерусалим. Като си помислиш само какво извършихме през оня ден!
— Чел съм за това — отбелязах.
Лицето му се промени, сякаш се бе ядосал.
— Казват, че сме направили голяма грешка.
Мислех си за Изабел. Дали е била заплашена, измамена?
— Смяташ ли, че ще ни трябва пистолетът?
— Може би. Имам разрешително. Мога да го нося където си искам. — Той потупа кожения кобур. — Искаш ли да ти го дам назаем? — усмихна ми се накриво.
Поклатих глава. Ръцете ми малко трепереха, когато пригладих косата си. Не беше от страх. Бях разтревожен. Исках да направя нещо.
— Изкушаваш ме. Но ако ме арестуват с това, вероятно наистина ще изхвърлят ключа от килията.
Той кимна.
Хванахме такси от долния край на улицата, което ни остави пред портата Яфа. Стана пладне, докато стигнем до кафенето на „Виа Долороса“, където с Изабел бяхме седели преди няколко дни.
Преди да влезем вътре, спряхме и се озърнахме назад, за да проверим дали някой ни следи. Казах на Шимон, че си губим времето, защото едва ли щяха да пуснат по петите ни професионалисти. Но той продължи да се вживява като загледа часовника си, все едно чака някого.
Бяхме оставили съобщение върху стената до вратата на апартамента му, в случай че Изабел се върнеше. Пъхнахме хартиено листче зад една тръба, на което пишеше просто Обади ми се. С името ми и номера ми върху него.
Не ме бе грижа дали ще го намери някой непознат. Само че телефонът ми не звънеше.
Още щом приключихме с упражнението си по отбягване на преследвачи, заехме позиция в кафенето недалеч от тясната улица, водеща до входа на разкопките. Някои от другите заведения бяха затворени. Поръчахме си кафе. Не можех да ям нищо. Чувствах се отпаднал и замаян…
Надявах се някой от разкопките от онзи ден да се появи за обяд или за нещо, което са забравили. Трябваше да минат покрай нас в такъв случай.
На „Виа Долороса“ не бе имало демонстрация, но входът към улицата от тази страна все още бе блокиран от стоманена преграда, която сега изглеждаше постоянна. Сигурно беше почти три метра висока.