Едва не подскочих.
Полицията ли беше, или Дитер?
Не беше никой от тях.
Видях зад себе си момче на не повече от десет години. Главата му бе обръсната, почерняла от слънцето. Той посочи към кръста над нас и размаха показалеца си. Изглеждаше разтревожен.
— Без снимки — прошепна с лек акцент.
На няколко метра по-нататък една дребна жена с черен шал около главата и черен дървен кръст, който се поклащаше на гърдите й, извика на висок глас нещо, което не разбрах. Момчето се обърна и си тръгна. Дитер не се виждаше никъде. Предположих, че си е взел каквото е търсел и е поел обратно към разкопките. Когато се върнах в кафенето, Шимон ми помаха развълнувано.
— Изпусна нещо невероятно — рече той и бързо ме прикани да седна.
— Какво? — попитах разтревожено аз.
Той посочи към възрастните мъже в задния край на заведението. Те разговаряха припряно и сякаш се съвещаваха, но звучаха разгневени. Личеше си по мрачните им лица, които от време на време се обръщаха към мен.
— Приятелката ти, доктор Сюзън Хънтър, говори по радиото. Пуснаха запис на английски! Изявлението й предизвика сензация. — Той махна към мъжете в другия край и добави: — Всички започнаха да се надвикват.
Точно тогава проехтя вой на сирена, предупреждаваща за въздушно нападение. Бях чувал подобна веднъж в една база на Кралските военновъздушни сили в Есекс, но тази виеше по-бързо и звукът идваше от много посоки.
Шимон се огледа наляво и надясно, след което се наведе към мен и прошепна:
— Това не е на добре. От много отдавна не бях чувал тези сирени.
39
В Лондон беше три часът. Хенри се бе обадил на жена си, за да й каже да отиде на пазар без него.
Той гледаше един доклад на екрана си. Отнасяше се за лорд Бидонър.
Още не бе изпратил съобщение до колегите си, които се занимаваха със събиране на електронни данни, да свалят приоритета от наблюдението на Бидонър. Възнамеряваше да го направи в понеделник. А ако дотогава се появеше нещо за него, заплашващо националната сигурност на Великобритания, нямаше да се наложи да свалят приоритета.
Това щеше да го устрои чудесно.
Можеше ли този доклад да е достатъчен? Отнасяше се за търговските интереси на лорд Бидонър. В него се отбелязваше, че той участва в Управителния съвет на хедж фонда „Абаносов дракон“ В това нямаше нищо незаконно. „Абаносов дракон“ бе един от най-големите хедж фондове в света.
Притесненията обаче се отнасяха до позициите, които фондът наскоро бе заел в редица фирми, свързани с Израел. Израелската стокова борса отваряше обикновено в девет сутринта местно време, когато в Лондон беше седем часът. Предишния ден началникът на израелските спецслужби бе пуснал искане до финансовите директори на три големи фирми, които имаше вероятност да се справят добре по време на война, за да обяснят защо наскоро са пуснали в обръщение милиарди в нов дялов капитал.
На „Уолстрийт“ също течеше процес по изкупуване на акции на оръжейни фирми.
Имейлът на израелските власти за сигурност беше заловен и връзката с „Абаносов дракон“ като основен нов инвеститор бе идентифицирана от автоматичната система за събиране на електронни данни.
За безпристрастния аутсайдер положението изглеждаше така, като че ли „Абаносов дракон“ изгражда позиция, чиято стойност би се повишила в случай на война с участието на Израел. Всяка от идентифицираните фирми би имала изгода от непосредствените заповеди от израелската отбрана при евентуален конфликт, както и от непосредственото покачване на акциите на борсата, от които може да се натрупа капитал.
Дали „Абаносов дракон“ щеше да почне да продава, когато капиталовложението им се удвоеше? Щяха ли да направят милиарди в рамките само на няколко дни?
Той затвори документа и го маркира.
Да докаже теориите си щеше да е трудната част. Много трудна… Теорията му как инвеститорите могат да спечелят от войната щеше да предизвика скандал. Трябваше да обмисли дали да разпространи подробностите от това, което бе разбрал. Хенри провери данните за контакт на един журналист, който щеше да оцени тази информация.
След това се обади по телефона на сержант Финч.
40
— Изпуснах началото на изявлението й, но ясно чух последната част. — Шимон поклати глава, все едно още не можеше да повярва.
— Какво каза тя? Къде е била през последните десет дни? — попитах.