Разговорът наоколо бръмчеше — никакви ясно доловими думи, само непрекъснат шум от гласове с различни височини и тонове, накъсван от смях и кашлици. Винаги е странно, когато слушаш някой да говори на език, който ти е непознат, защото непрекъснато изскачат имена на хора или места, които познаваш. Чуваш: „дъра-дъра-дъра град Драгара дъра-дъра“ и само за миг си помисляш, че всъщност разбираш този език. Та и тук беше точно така.
И изведнъж сред бръмченето и жуженето на безсмисления шум чух, ясно като изсвирване, думите „Сетра Лавоуд“. Моментално се стегнах.
Извърнах се на стола си, но това не помогна — говорещият бе на една маса точно зад двамата Цалмот. Погледнах приятелите си на чашка и попитах:
— Знаете ли за какво говорят?
— Кои?
Посочих към масата, от която бяха долетели думите.
— Това, което казват, ме изненадва изключително и бих се удивил, ако разбера, че е вярно.
Просто за да не добиете погрешна представа — боговете да ме пазят дано да не създавам никога погрешно впечатление — не бях чул абсолютно нищо, освен думите „Сетра Лавоуд“.
Те се заслушаха за миг — все пак бяха малко по-близо до говорещия — и кимнаха.
— А, това ли? Съвсем вярно е. Братовчед ми е пощенски инспектор и ми каза, когато се отби на път за Гейтхол от Адриланка.
— Сериозно? — вметнах, като се направих на силно впечатлен.
— Всички говорят за това. Изненадан съм, че не си го чул.
— Има ли повече подробности?
— Не. Само арестът.
Арест?
— Простете, но правилно ли разбрах? Сетра Лавоуд е арестувана?
Той поклати глава.
— Не, не. Казват, че се е съгласила да бъде свидетел.
— За?
— По обвинението срещу Алийра е’Кийрон.
— Алийра е’Кийрон.
Той кимна.
— Арестувана.
Отново кимна.
— За какво?
В този момент и двамата заговориха едновременно. Отне ми известно време, докато схвана историята, но изглежда Алийра се бе опитала да убие императрицата, беше развихрила демон в дома на Дракон и бе направила опит да предаде Империята на източняшка армия. Останах с впечатлението, че точно в тази част от историята не бяха сигурни. Но като че ли имаше едно нещо, в което бяха:
— Процесът започва следващия месец.
— Интересно, наистина — рекох. — Колко далече сме от Реката?
В тази част на империята „Реката“ може да означава само река.
Адриланка. Моята река.
— Около две левги. Оттук не се налага да взимаш флотска баржа, ако отиваш натам.
— А най-близкият кей?
— Нагоре по реката, на половин миля.
— Много благодаря. — Сложих два глобуса на масата. — Пийте още по едно от мен.
Станах, обърнах им гръб и тръгнах към тезгяха, преди да почнат да задават въпроси, на които не исках да отговарям.
Поговорих със съдържателя и си уредих стая за нощта.
Виж ти. Алийра арестувана. Това определено бе интересно. Трябваше да е направила нещо доста забележително, та императрицата — нейна добра приятелка — да позволи това да се случи. Или сама да го нареди?
Първата ми реакция бе да се върна в Адриланка и да видя дали бих могъл да помогна на Алийра. Бързо можех да стигна там. На всеки в Адриланка щеше да му трябва повече от месец, за да стигне до мен тук, като изключим телепорт или достъп до наистина ефикасна пощенска мрежа. Но аз бях само на няколко дни от Адриланка. Реките действат така.
Съвсем малко размисъл бе нужен, за да осъзная колко глупава е идеята — дори Лойош не намери за нужно да го изтъква. Адриланка беше столичният град и сърцето на Империята, и центърът на операции на една криминална организация, която много искаше да съм мъртъв. Вече от няколко години ги отбягвах — успешно, с едно или две изключения.
Връщането ми щеше да означава да се навра право в ръцете им, акт, заради който Алийра щеше да ме сгълчи. А и в каквато и неприятност да се бе забъркала тя, бездруго едва ли щях да мога точно аз да направя каквото и да било.