— Изглеждаше ли студен, леден?
— Извинявай, нямам чак толкова добра памет за цветове.
— Добре.
— Можеш ли да обясниш…
— Едва ли. Просто се опитвам да науча всичко, което мога. Съжалявам, че не съм била там.
— Да. Което повдига друг интересен въпрос. — Покашлях се. — Защо не беше ти?
— Моля?
— Точно това исках да те попитам. Защо това е моя работа?
Тя се намръщи.
— Никой не те принуждава…
— Не това имам предвид. Алийра има приятели от своя… Алийра има много приятели. Повечето от тях са по-влиятелни от един бивш джерег източник беглец. Какво става тук?
Тя извърна очи. Когато всичко в дома на Сетра е много тихо, има един смътен непрекъснат звук, като от въздух, който бавно се движи през тунел. Като че ли го бях забелязвал или почти го бях забелязвал преди.
Накрая каза:
— Прекара вече цели два дни с юристи. Какво мислиш?
Това привидно нямаше нищо общо с въпроса ми, но познавах Сетра достатъчно добре, за да знам, че не всяка промяна на темата е промяна на темата.
— Много са вманиачени.
— В какво?
— За закона с всичките му засукани подробности.
— А какво мислиш за закона?
— Повечето ми мисли за закона са свързани с начините за заобикалянето му.
Тя се усмихна.
— Винаги съм знаела, че имаш заложби за император.
— А?
И за какво…
— И за какво са всичките тези закони? — възкликна тя.
— О, хайде стига, Сетра. Достатъчно благоразумен съм, за да отговарям на такъв въпрос, и то точно на тебе.
— Правилно. — Намръщи се замислено за миг, след което заговори: — Някои смятат, че законът е предназначен да защитава — имаме Имперската гвардия и местната полиция, чието задължение е да защитават невинните. Други смятат, че е заради справедливостта — за да не може никой да прави нещо лошо, без да си получи заслуженото. Други пък го приемат като възмездие: удовлетворение за жертвата, като се накаже извършителят.
Замълча. Изчаках.
— Домът Йорич е близо до дъното на Цикъла в момента — каза тя.
Кимнах. Винаги забравям за тия неща. В смисъл, нормално е, след като едва ли ще живея достатъчно дълго, за да видя завъртането на Цикъла поне веднъж, докато един драгар би могъл да преживее изместването му два или три пъти. А после имаме и Сетра. За нея няма да говорим.
— Добре, вярвам, че този факт се връзва някак с това.
Тя кимна и каза:
— Йорич са Домът на справедливостта.
— Да, знам. Съдилищата, адвокатите, законотворците и така нататък.
Тя поклати глава.
— Това не е справедливост. Това е законът.
— Ако ми казваш, че законът няма нищо общо със справедливостта, не ми даваш никаква нова информация.
— Казвам ти, че понякога има.
— Хм. Трябва да е когато йорич са близо до върха на Цикъла, така ли?
Тя кимна.
— Добре. А какво става през останалото време?
— Това, което минава за правосъдие, е резултат от машинации между благородниците.
— Казваш го все едно би трябвало да е логично.
Тя се изкикоти, а Туко се появи с чашка с нещо бистро. Сетра я гаврътна на един дъх като войник и каза:
— Знам какво имаш предвид.
— Би ли могла да…
— Империята се самоукрепва. Тя защитава благородниците, които я поддържат, и държавната машина, която й е нужна, за да продължи да съществува. Всеки, който застраши тези неща, бива смачкан.
— Освен при управлението на йорич?
Тя кимна.
— Управлението на йорич трябва да е наистина интересно.
— Идва след джерег, знаеш го.
— О, вярно. Тъй че им се отваря доста работа.
Сетра кимна отново.
— Та какво е направила Алийра, за да застраши Империята?
— Нищо — отвърна тя.
— Нищо?
— Неподходящото място в неподходящия момент, ако предпочиташ. Или беше удобна. Или нещо такова.
— Сетра, пияна ли си?
— Малко.
Мда. Добре. Това беше ново за мен. Не бях съвсем сигурен как да се оправя с положението. Най-могъщата чародейка на света — нафиркана. Няма ли закони срещу такива неща?
— Сетра, да не би да ми казваш, че да защитаваш Алийра значи да атакуваш Империята?
— Мислех, че е очевидно.
Май и аз трябваше да се нафиркам.