— Очаквах те, Владимир — каза Коути. — Заповядай, влез.
7.
В: Заявете името си, своя дом и град на местопребиваване.
О: Брин, от Локхед, ваша милост.
В: Дом?
О: Не съм сигурен, ваша милост.
В: Не сте… Можете да се обръщате към мен с „милорд“. Как така не знаете кой е домът ви?
О: Роден съм в дом Текла, милорд, но се записах в армията и…
В: Все още си текла, синко.
О: Благодаря ви, милорд. Дом Текла.
В: Как стана тъй, че се записа?
О: За честта на Империята и за да служа на Нейно величество.
В: Това е много добре, синко. Иначе защо?
О: Милорд?
В: Кой те убеди да се включиш в армията?
О: Рекрутиращият. Предложи три империала на всеки, който се запише.
В: Това са много пари, нали, синко?
О: Не бях виждал толкова. В смисъл, да, милорд.
В: Какво би направил за толкова много пари?
О: Милорд? Не разбирам.
В: Ти обясни, че за теб това са много пари.
О: О, да!
В: Може да се предположи, че за толкова пари си бил готов да направиш неща, които иначе не би направил.
О: Трябваше само да изпълнявам…
В: Все пак, Брин, не е ли вярно, че има неща, които би направил за три империала и които щяха да ти се сторят нередни, преди да получиш такова заплащане?
О: Предполагам.
В: Можеш ли да опишеш какво се случи на първия Пазарен ден от месеца на Лиорн тази година?
О: Да, милорд. Депи каза, че сме получили заповед да…
В: Просто отговори на въпроса, синко. Опиши какво се случи.
О: Минавахме през нещо като селце на около миля западно от Носа на пророка, когато…
В: Какво имаш предвид, като казваш „нещо като селце“?
О: Четири-пет къщурки и пощенска конюшня, милорд.
В: Четири ли бяха къщите, или пет, Брин?
О: (Колебание.) Пет май.
В: Много добре. Имай предвид, че е важно да сме точни във всички подробности. Империята държи на това.
О: Да, милорд.
В: Да продължим тогава. Имаше ли си име това селце?
О: Тирма, милорд. Казваше се Тирма.
В: Много добре. И какво се случи там?
О: Ония бяха…
В: Кои ония?
О: Извинете, милорд. Ъъ, врагът.
В: Продължавай.
О: Бяха се скрили зад един каменен зид от едната страна и храсталаци от другата.
В: И какво се случи?
О: Скочиха ни, милорд. От засада.
В: Разбирам. Продължи.
О: Убиха Джаф. Той вървеше по-напред и трима му скочиха. Насякоха го на парчета. Просто сечаха ей така, даже когато вече бе умрял. Не можехме да стигнем до него.
В: Това трябва да ви е ядосало.
О: Да, милорд.
В: Много ядосало.
О: Да, милорд.
В: И тъй, какво се случи после?
Очите й бяха същите, макар че може би изглеждаха малко по-големи, отколкото ги помнех. Стоях и я гледах.
— Хубав дом — казах.
Бърза усмивка.
— Още не си го видял.
— Отвън.
Тя се отдръпна встрани и влязох.
— Хубаво е тук. Обичам камината да е близо до кухнята, за да може да я използваш за готвене.
— Не е кой знае каква кухня всъщност.
— Имаш вода.
— Когато помпата работи. Иначе отзад има кладенец.
— Спиш в една стая с момчето?
— Да. В другата стая.
— Помня този стол.
— Седни на него. Ще ти донеса нещо.
Всъщност не исках да сядам на него, но го направих. Сякаш ме помнеше. Роуца прелетя и кацна на рамото на Коути, потърка се в бузата й. Изпитах най-странното жегване на ревност, каквото мога да си спомня, и се изсмях на себе си. Тук-там по рафтовете и лавиците имаше неща, които помнех: малката бяла вазичка, подпорните за книги от винизавър. Други неща, които ми бяха непознати: кана с болезнено чист за очите виолетов цвят, тимпан със закрепено за него чукче, книгите между подпорните.
Тя донесе бутилка и я отвори. Беше много по-добра с машите и перото отпреди. Винаги аз бях отварял бутилките.