— Откъде да знам? Императрицата не споделя с мен тайните си напоследък.
— А джерег?
— Мм?
— Знаеш ли как се канят да ме хванат?
— Ти не знаеш ли?
— Ами, помислих си, че цялата тази работа с Алийра е нагласена само за да ме накарат да се върна, но това вече дори на мен ми изглежда малко параноично.
— Мда, май е прекалено.
— Първо, как привличат императрицата да съдейства.
— Правилно.
— Освен ако…
— Мм?
— Крейгар, да си чувал някакви клюки или слухове за нещо голямо при джерег, съвместно с друг дом, или с повече от един?
Изгледа ме мълчаливо. Казах:
— Този поглед ми подсказва, че отговорът е „да“.
— Как…
— Какво е?
— Аз първи попитах. Как разбра?
— Нищо не съм разбрал. Всъщност предположих, че греша. Но ако всичко това означава да ме върнат тук, то ключовият елемент е да убедят императрицата да направи каквото искат.
— Добре, това мога да го разбера.
— Джерег е на дъното на Цикъла. Не са в състояние да влияят на Империума, освен ако…
— … ако не действат с друг дом, може би дори с два или с три.
— Точно така. Което означава, че имат да предложат нещо, което означава…
— Нещо голямо. Непрекъснато забравям колко си коварен.
— Аз ли? Не аз съм го измислил, каквото и да е то. Което ми напомня: какво е то?
— На това вече мога да ти отговоря — отвърна Крейгар. — Представа нямам.
8.
Да, определено съм готова да съдействам на вашата комисия, но нямам представа какво си въобразявате, че мога да ви кажа. Както знаете, нямах пост в Имперската армия по време на инцидента и нищо не знам за него, освен от слухове и от казаното ми от приятели, никой, от които също не е замесен пряко. Ако въпросът ви засяга военни проблеми изобщо, ще ви споделя мнението си, но тук, изглежда, има други, по-квалифицирани. Изобщо, такова „свидетелство“, каквото искате от мен, мога да ви дам веднага: ако поставите войници в положение, в което цивилното население е врагът, трябва да очаквате, че ще се отнасят с населението като с враг. За да се проумее това, не е нужно познание от по-висшите сфери на чародейството.
Все пак, както заявих, готова съм да съдействам на вашата комисия по всяко време, когато задълженията ми не налагат да присъствам другаде. Съобщение до мен, изпратено чрез дома на Дракона, ще стигне бързо до мен, а съобщение, изпратено до Кабинета на Главнокомандващия, Крилото на Дракон, Имперски дворец, ще стигне до мен моментално.
— Какво чу и къде го чу?
— Не точно съм чул. Но няколко орки…
— Орки!?
— … се държаха изключително учтиво напоследък.
— Хм.
— Зачовърка ме достатъчно, за да пратя човек да разбере какво става, и единственото, което научих, бе, че има заповеди от някого от техния дом да не ни обиждат.
Предвид колко лесно орките обиждаха всички и колко естествено изглеждаше да го правят, това със сигурност бе показателно… за нещо.
— Хм — казах отново.
— Може би смяташ, че това е нормално…
— Хе. Добре, ясно. Нещо става.
— Все още не съм сигурен за заключението ти обаче.
— Имаш предвид, че всичко това води към мен?
— Да. Нещо толкова голямо…
— Знам. Може би съм част от него или просто се възползват от възможността. Но ще проследя предположението си, че някъде между джерег и орка, и може би още някой дом, някой оказва натиск на императрицата.
— Ако успеем да открием кой или как…
— Кийра работи по това за мен.
Той повдигна вежда и кимна. Продължаваше да ме гледа втренчено.
— Какво има?
— Какво да има?
— Защо ме гледаш така?
— О, извинявай.
— Хм. Е?
Крейгар се поколеба, после каза:
— Поостарял си.
— Мда, случва се.
— Знам. Просто… По-бързо, отколкото мислех, че ще е.
— Ставаме двама.
— Съжалявам.
— Няма проблем. Бездруго имах нужда от малко ентусиазъм. Освен това не смятам, че ще ме убие старостта.
— Ще, ако те забави.
— Просто преливаш от ентусиазъм, нали?
— Лорд Ентусиаст, така ме наричат.