Казах му какво имам и какво може да направи и той, и духовете му заедно с него.
— Не е никаква тайна, че се опитваш да помогнеш на Алийра — каза той. — Ноуратар има информация, която може да е от полза. Не може да ти я даде. Коя е голямата загадка тук?
— Две са. Първата е какво знае и не иска да ми го каже. Втората е — как мога да го открия. Имаш ли отговор на някое от двете, о, Мистичний?
— Можеш да накараш Деймар да й направи умствена сонда.
Подсмихна се.
— Информацията няма да ми свърши много работа, ако ме накълцат на Влад-кебап, след като я получа.
— Искаш всичко на тепсия.
— Такъв съм си.
— Та каква е следващата стъпка?
— Изчаквам да видя какво може да ми каже Кийра. След това ще видя. Вероятно убивам някого.
— Ах, толкова си романтичен! Точно затова всички момичета се лепят по теб.
— Голяма мъка е да измисля къде да ми се налепят.
Станах и закрачих напред-назад.
— Радвам се, че те виждам — каза Крейгар.
Спрях се, погледнах го и се зачудих дали е саркастичен, дали наистина ми липсва мястото му и дали вече има достатъчно добро предложение, което да ми продаде.
— Благодаря. И аз.
— Яденето изстива.
Отново се заех с храната и дадох и на Лойош и Роуца. Когато се разсея и забравя за яденето, това си е знак, че нещата са се закучили. Когато Лойош и Роуца не ми го напомнят, това е още по-ясен знак.
Привърших с пирожките, пих още една чаша вино и рекох:
— Ще ти кажа какво не мога да разбера: много е малко.
— Малко?
— За императрицата. Както аз го тълкувам, императрицата е загазила, защото някакви войници, за които никой нищо не знае, са убили няколко текла, за които на никого не му пука. Тъй че е нагласила този процес срещу Алийра, за да отклони вниманието, а Алийра като добър войник е позволила да бъде пожертвана.
— Е, тя все пак беше Главнокомандващ, когато това се случи, тъй че може би чувства, че го заслужава.
— Вярно, но несъществено в случая. Казвам, че Зерайка не би направила това само за да си спести някои неприятности. Дори неприятностите да са много.
— Не я познавам.
— Аз я познавам.
— Добре, Влад. Да речем, че си прав. Какво означава това?
— Означава, че залогът е по-голям от това, което става със Зерайка. За да направи нещо такова, тя би трябвало да предотвратява нещо много по-лошо от това, което може да й се случи лично.
— Например?
Разперих ръце.
— Добре — каза Крейгар. — Вече знаеш какво не знаеш. Напредък ли е това?
— Можеш ли да направиш едно нещо за мен?
— Ако включва умствен сондаж на императрицата, не. Иначе — вероятно.
Взех един чист лист от бюрото му — от същото място, където ги държах и аз — написах едно име на листа и му го подадох. Той го погледна и направи с веждите си нещо, което не можах да разбера.
— Лявата ръка?
— Мда. Гложди ме нещо, че те са замесени в това. Ще ми се да греша, но ако съм прав, тя вероятно е вътре. Разбери каквото можеш за нея.
— Вече знам повече, отколкото ми се ще.
— Ами тогава започни с това.
— Мадам Триеско е една от висшите фигури в Лявата ръка. Вероятно е по-богата от императрицата. Подчинена е на Каола, а не мисля, че Каола би си цапала ръцете с това пряко. Когато някой продаде дрънкулка, която влияе на търкалянето на камъчетата, Триеско получава част от това. А ако не прави нищо, всъщност получава повече. Част от всяко злонамерено имитативно заклинание в града отива за нея. При всяко хвърлено неоторизирано ясновидско заклинание получава дял. Когато…
— Ей. В безопасност ли сме?
— Мм?
— Би ли могъл някой да ни наблюдава или подслушва? Колко са ти добри защитите?
— Същите са като твоите някога, Влад. Три към две, двойно запълнени и заключени. Хвърлено за двайсет години, забрави ли? Проверява се четири пъти годишно.
— Добре. Да, знам, че е висша и важна.
— Какво друго искаш да… О.
Поклатих глава.
— Не бързай със заключенията. Просто трябва да науча някои неща. Не съм готов да почна да трепя безразборно наляво и надясно.
— Гледай да ме предупредиш, преди да почнеш, за да се махна някъде по-далечко.
— Ще ти пратя специален куриер.
— Благодаря.
— Ще ми я провериш ли?