— Също като едно време.
— Само че сега имаш хора, които да ти вършат черната работа.
— Като изключим това, си е точно като едно време.
— И си по-саркастичен отпреди.
— Вярно.
— Не мислех, че е възможно.
— Спреш ли да се изненадваш, спрял си да живееш.
— Добре, добре. Може ли да получа ескорт до Имперския дворец?
Той повика Иент и му каза две имена, които не ми бяха познати.
И лицата им се оказаха непознати, когато се появиха. Крейгар им даде указания, които не оставяха място за съмнение в какво състояние иска да пристигна и какво ще ги сполети дори ако се спъна в някое паве. Като че ли разбраха.
— Благодаря, Крейгар. Ще държим връзка.
Отдаде ми чест, а ескортът ме ескортира обратно надолу по стъпалата, през вратата и навън в сладникаво-киселата улична миризма на частта от Града, която познавах най-добре. Щеше да е хубаво да се отпусна и да се насладя на разходката, но бях твърде зает с мислене.
Върнах се при Двореца, крилото на йорич и много скъпата странноприемница и дадох на придружителите си два глобуса да пият за дългото ми добро здраве. Стаята беше празна, леглото меко и бях уморен.
Събудих се с онова гадно чувство, което те спохожда, когато си спал с дрехите. Проверих по Глобуса за времето, опитах се да пресметна колко дълго съм спал и осъзнах, че нямам представа кога съм си легнал. Беше ли светло навън? Не можех да си спомня. Беше объркващо и смущаващо.
„Изключи за около шест часа, шефе“.
„Добре. Разреши ли се всичко, докато спах?“
„Почти всичко. Само малко за чистене остана“.
„Хубаво“.
Измъкнах се навън и се изнесох до обществените бани най-близо до крилото на йорич. Високи цени като всичко останало в района, пълно с мрамор и сътворени с магия горещи извори. Увих нещата си в наметалото, сложих го възможно по-близо до мен и поръчах на един слуга да почисти всичко останало, докато покисна дълго. Помогна.
Излязох от водата, избърсах се, взех наметалото, плъзнах ръка по дръжката на Лейди Тилдра и повиках слугата да ми донесе дрехите. Оставих голям бакшиш, защото просто съм си такъв тип човек. При тоалетните беше достатъчно уединено, за да мога да върна разните малки изненади по себе си — малкото, които все още носех: кама за всеки ръкав, метателен нож в единия ботуш, гарота в яката на наметалото, стрелички и прочие. След това стегнах колана със сабята, висяща от него пред Лейди Тилдра, и се заметнах с наметалото, което покриваше всичко. Така. Готови да се изправим отново пред света. Убийци ли? Дайте ги насам.
Не, всъщност недейте. Пропуснете това. Просто се пошегувах.
„Закуска?“
„Не съм гладен“.
„Лъжец“.
„Добре, закуска“.
Тръгнах към Двореца с идеята да взема нещо там и с надеждата да се натъкна отново на Понсър. Районът за хранене този път се оказа много по-оживен, а тези, които бях забелязал преди, ги нямаше. Намерих продавач на пресни топли картофени хлебчета с горчица с аромат на портокал, за която не би трябвало да се смеете, преди са сте я опитали. Лойош и Роуца получиха своите без горчица. Обясних им, че ги зяпат, защото не ядат горчица, но не мисля, че се хванаха. От Понсър нямаше и помен.
Върнах се в крилото на йорич и се запътих към кабинета на адвоката. Вратата бе отворена и на нея нямаше съмнителни бележки, тъй че почуках и влязох.
Той вдигна очи от тома, който четеше, без да вдига пръста си от редовете, и каза:
— Лорд Талтош.
— Висш съветник. — Явно днес бяхме на „вие“.
Посочи ми стол.
— Какво открихте?
— Това щеше да е моят въпрос — отвърнах.
Той изсумтя и зачака.
Въздъхнах.
— Не съм сигурен колко мога да ви кажа.
— Не ми казвайте нищо, което искате да запазите в тайна. Няма да премълча информация, която съм принуден да разкрия.
— Опасявах се, че ще кажете точно това.
— Може да го поставите хипотетично, ако искате.
— Хипотетично, какво би станало, ако ви подложат на разпит за този разговор?
— Хипотетично, бих дал уклончиви отговори.
— А после?
— Хипотетично, всеки един от нас, или и двамата, може да се окажем здраво прецакани.
— Правилно. А ако нямаше никакви хипотетични ситуации?
— А?
— Все едно. Не мисля, че да ви кажа текущата си хипотеза е добра идея.
— Не мога да споря, но това затруднява работата ми.