— Откъде знаеш, че са били дракони?
— Ами, като начало, ако бяха джерег, щяха да ме убият.
— А ако бяха орка?
Зяпнах я. Тя се изчерви — нещо, което никога не съм си представял, че може.
„Браво, шефе“.
„Рано или късно пробиваш“.
Оставих я да поседи за миг и да размишлява над трудността да върнеш думите си назад. После казах:
— Не се чувствай чак толкова зле. Бездруго бях напълно сигурен в това.
Тя изруга тихо.
— Чувствам болката ти — казах.
— Скоро ще я почувстваш по-силно.
— Е, искаш ли да запълним липсващото парче?
Погледна ме ядосано.
— А ако не искам?
Отне ми миг, докато го схвана, и поклатих глава.
— Не, не. Няма да кажа на никого нищо за това, което си или не си ми казала. Моля те да попълним парчетата, които ми липсват. Ако не, ще намеря друг начин. Това е всичко.
Прехапа устна, после кимна.
— Какво точно искаш да знаеш?
— Знам, че джерег и орка работят заедно. Над какво точно? И как принуждават императрицата да им съдейства?
— Добре. — Пое си дълбоко дъх. — Това датира още отпреди Междуцарствието.
Понечих да напомня, че ми бе обещано да няма история, но в някои моменти не бива да си много умен.
— Джерег бяха разработили една голяма схема за печелене на пари, която така и не разиграха, защото светът изгърмя, преди да успеят да го опитат. И може би по други причини също така, не знам. Все едно, Лявата ръка подочу за това преди няколко години, започна да си съдейства с Дясната ръка и орка и се опитват да го разиграят отново.
— И какво е „то“?
— Наркотици, халюциногени, психеделици, дисасоциативи…
— Ноуратар, не знам повечето от тези думи.
— Добре. Опиум. Дървесна гъба. Сънотворна трева. Смешен корен. Келш листо. Маков извлек.
— И какъв е номерът?
— Ами ако изведнъж станат незаконни?
— Какво?
— Ако изведнъж…
— Чух те, просто се опитвам да го осмисля.
— Какво би станало?
— Не знам. Мм, ясно, цените ще скочат до небесата.
— И кой би ги продавал тия неща?
— Джерег, разбира се. Опаа. Голяма далавера, наистина! А орка?
— Те ще ги осигуряват.
— А Лявата ръка?
— Те ще улесняват достав… Стоп. Не съм казала нищо за Лявата ръка.
— Беше моя хипотеза. Продължавай.
— Улесняват доставката и криенето и продават заклинания за засичане на имперски агенти, както го правят сега с хазартните игри.
— Не знаех, че го правят. Никога не съм ги използвал.
— Правят го. Възможно е да се включат и йорич — подкупи за скромни присъди и прочие.
— Йорич правят тора?
— Смешник.
Поклатих глава.
— Това е грамадно. Как убеждават императрицата да влезе?
— С клането в Тирма.
Погледнах я неразбиращо и въпросително.
— Ще изтече сведение, че се е случило, защото един сержант е използвал комбинация от келш листо и мак.
— О. Хм. Публично негодувание?
Главнокомандващият кимна.
— Вярно ли е? Направил ли го е?
— Не.
— Тогава защо не може да бъде накаран да свидетелства?
— Всъщност, след като стане публично, ще се случи точно това.
— Е, и?
— И кой ще го повярва? Благородниците и средните класи ще го приемат като средство за отвличане на вниманието от доходната търговия с мозъчни химикали.
— Как помага арестът на Алийра?
— Ако Алийра е арестувана по явно фалшиво обвинение, това ще придаде тежест на идеята, че клането в Тирма е по заповеди от високо. Ще изглежда, че императрицата обвинява Алийра, но знае, че не може да даде присъда по действително обвинение, защото…
— Защото трябва да бъде одобрено от Съвета на принцовете, които не биха го одобрили, тъй че присъдата трябва да е по едикт, който заобикаля височайшето им одобрение.
— Браво, Влад. Нямах представа, че си толкова добре запознат със закона.
— Успях да хвана това-онова тук-там и отчасти — отвърнах скромно.
— Тъй че вече го знаеш и вече наруших клетва, като ти го казах.
— Да. И вече знам какво става и защо, но не съм сигурен дали това ми помага.