— Орка ли? Какво общо имат пък орка с това?
Отвърнах с контравъпрос:
— Ако не са драконите, кои са според теб?
— Мисля, че джерег.
— Тогава защо не…
— Защото не са били наети да те убият, а само да те набият.
— Наети от кого?
— От Лявата ръка — каза Кийра.
10.
В: Моля, заявете своето име и дом.
О: Ефрин, дом Текла.
В: Къде живеете?
О: Никъде. Живеех в Тирма.
В: Обръщайте се към съдията с „милорд“. Твърдите, че не живеете никъде. Как е възможно това?
О: Домът ми беше изгорен в същия ден, когато жена ми, синът ми и дъщерите ми бяха избити от униформените касапи.
В: Напомня се на свидетеля да се обръща към съдията с „милорд“. Как стана така, че не бяхте там, когато това се случи?
О: Водех мулето и кетната към Нувинови, да ги опазя от ония чудовища.
В: На свидетеля за последен път се напомня да се обръща към съдията с уважение и да не говори за имперските войници…
О: Имперските чудовища.
(Свидетелят е отстранен.)
— Добре — казах. — Разкажи ми за това.
— Колко знаеш за Лявата ръка на Джерег, Влад?
— Последния път, когато говорихме, почти колкото теб, а ти не знаеше нищо.
— Това беше преди години. Ти възбуди любопитството ми. Научих някои неща.
— В такъв случай може би е време да ме осведомиш какво си научила?
— Бих могла да ти кажа, но тогава ще трябва да…
— Не е смешно.
— Напротив, смешно е.
— Добре. Смешно е. Но все пак ми кажи.
Тя кимна.
— Знаеш ли как започна?
— Чувал съм версии. Магьоснички, прогонени от различни домове за незаконна магия, които се съюзили, нещо такова.
— Знаеш го от мен, доколкото помня. Добре, до голяма степен са верни, доколкото мога да кажа. И да, замесени са в незаконна магия. Всички го знаят и дори е истина.
— Рядкост за нещо, което знаят всички.
— Но те също… не знам как да го кажа, без да обидя културата ви, Влад.
— Имам доста дебела кожа.
— Имат обичаи като в източен култ.
— Хм. Не съм толкова обиден, колкото объркан.
— Източната магия — поне по репутация — е тайна, нали?
Помислих за дядо си и понечих да възразя, но после си спомних за други вещери, които бях срещал, и измърморих в съгласие.
— Лявата ръка е подобна, чак до клетвите за мълчание и подчинение и ритуалите на членство.
— Не ми изглежда много практично.
— И аз си мислех същото.
— Ако джерег са се опитвали да действат така, щяха да им се смеят…
— Смееха ни се.
— Какво?!
— Преди Междуцарствието.
— Майтапиш се.
— Не. — Изпъна ръката си, събра пръсти и зареди напевно: — Обричам се, с дъха на този свой живот, да браня своите бранители, да снабдявам своите снабдители…
— Майтапиш се!
Тя поклати глава.
— Малцина се смееха на това, между другото.
— Добре е, че не ме е имало тогава. Щях да се смея, а това най-вероятно нямаше да им хареса.
— Най-вероятно — съгласи се тя.
— Добре, значи затъват в детинско суеверие покрай правенето на някои хора непресъживими и подслушването на лични разговори. Друго какво?
— Всевъзможни тайнствени правила.
— От тези, дето са добри за бизнеса, или от тези, които пречат на бизнеса?
— Някои от едните, други от другите, някои — по средата.
— По дяволите, бъди по-конкретна.
— Давам ти информацията, която имам. Ти трябва да решиш кое е полезно и кое не. Не правиш ли винаги точно това?
— Мм. Май да. И така, боят?
— Лявата ръка не иска да се месиш в машинациите им.
— Тогава защо не ме убият?
Тя поклати глава.
— Ти не си техен проблем. Ти си проблем на Дясната ръка.
— Но…
— И не допускай грешката да мислиш, че те са някакво сплотено цяло, Влад. Индивиди, фракции — някои може да са искали да те измъкнат заради плячката, други не ги интересува това, искат просто този бъркащ се в работата им източняк да се разкара. Но големият въпрос е следният: джерег — нашият джерег, Дясната ръка — го иска моргантско. Да накарат няколко души, преоблечени като дракони, да ти теглят един хубав бой е едно. Да те светнат мътно в Имперския дворец е съвсем друго.