— О. Да. Хм. Щом са достатъчно умни да знаят какво бих направил аз, не са ли достатъчно умни да знаят какво ще направи Ноуратар?
— Може да се предположи.
— Е?
— Може би разчитат, че времето, прекарано в джерег, й е вляло малко благоразумие. Или смятат, че залогът си струва. Или може би точно това искат.
— Съставянето на план, който, ако подейства, ще доведе до прерязване на гърлото ми, е прекадено сложно. Но пък може би просто съм си подозрителен.
— Не знам, Влад.
— Можеш ли да разбереш?
— Как? Нямам никакви източници в Лявата ръка. Никой няма. Колкото и глупави според теб да са ритуалите им, вършат работа — никоя от тях не знае нищо.
— Ох.
Зачудих се какво ли е станало с лявото ми рамо, че толкова да боли. Не помнех да съм пострадал там.
— Не можеш да правиш такива неща, без да оставиш следа. Което означава, че има начини да се разбере.
— И с какво ще ти помогне това?
— Кийра…
— Какво точно искаш да направя?
— Не знам. Убий някого. Открадни нещо. Измисли нещо.
— Първото и последното са твоя специалност. С удоволствие ще открадна нещо веднага щом ми кажеш какво.
— Знаеш ли, може би ще наема Марио.
— Да бе, сякаш… — Млъкна. — Всъщност би могъл, знаеш ли.
— И с какво ще му платя?
— Влад, той е любовник на Алийра.
— Да, чувал съм за това. Вярно ли е?
Тя се намръщи.
— Не знам. Може би си струва да се разбере.
Марио, в случай че изобщо не сте чували за него, е за наемните убийци това, което е Сорамийр за магьосниците. Ако изобщо не сте чували за Сорамийр, не се косете. Аз също не бях чувал допреди няколко дни.
Помислих и казах:
— Определено трябва да се има предвид. В момента обаче не съм сигурен кого точно да го помоля да убие.
Кийра кимна. Продължих:
— Тая работа с тяхното предвиждане какво бих направил, и планирането по него, щеше да ме притесни, ако го вярвах. В смисъл, не бих могъл да направя нищо, защото те ще знаят точно какво бих направил.
— Мисля, че малко преувеличаваш.
— Знам. Но е странно. Някой някога да го е опитвал върху теб?
— Не. Но пък аз винаги съм била много педантична с правилата на джерег.
Примижах. Да де, трябваше да го очаквам.
— Първият ми ход — споделих — е просто да намеря някой бизнес на Лявата ръка някъде и да започна да му преча, за да видя какво ще направят. Хващам някой случайно, за да не могат да предвидят. С което поне ще си избия безсилието. Сигурно изглежда глупаво. Освен ако не открия някой полезен аспект.
— Има и по-лоши идеи.
— И по-добри, сигурен съм. Но ако наистина са планирали това на основата на предвиждане на действията ми — нещо, което все още не вярвам, — правенето на нещо непредсказуемо би могло да донесе изгода.
— Да предположим, че съм права… използването на всичко това, за да те убият, е само изящна нота в по-голям концерт.
— Какво имаш предвид?
— Кой свири на инструмента? В смисъл, кого в Лявата ръка особено си ядосал?
— Триеско.
— Високо се целиш, а?
— Какъв смисъл да имаш слаби врагове? Само ти губят времето.
— Логично — каза Кийра. — Според това, което знам за нея, тя е силна, безскрупулна, опитна и никак не е добра. И да, напълно е способна да скрои заговор като йенди.
— Съвпада с това, което знам за нея. Мислиш ли, че е тя?
— Щом си я ядосал, възможно е.
— Почти съм сигурен.
— Тъй. Как е тръгнало? Какво замислят? Или тя, ако е тя.
— Кийра?
— Да?
— Благодаря.
Тя кимна разсеяно, вперила поглед над лявото ми рамо и съсредоточено намръщена.
— Колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че идеята ти да объркаш случайно избран таен бизнес на Лявата ръка не е чак толкова лоша. Ще ги принуди да реагират на нещо ново. Би могло да ги накара да направят грешка.
„Чу ли, Лойош? Кийра го каза. Не можеш да възразиш“.
„Разбира се, че мога“.
„Но няма“.
„Разбира се, че ще“.
Разбира се, че щеше.
— В такъв случай трябва да открия няколко техни дейности, за да мога да избера една, която да объркам. Ще ми е забавно.
— Във форма ли си за това? Или по-скоро, ще бъдеш ли утре?