— Не съм сигурен. В момента има твърде много неща, в които не съм сигурен.
— Възможно е да се стигне до кръв, Влад.
— Мда, същото си мислех.
— Просто да знаеш.
Свих рамене.
— Виждал съм кръв. И съм пускал.
— А напоследък?
— Опитвам се да използвам повече главата си и по-малко ножовете.
— Точно това ме притеснява.
— Опитваш се да разколебаеш самоувереността ми ли?
Тя поклати глава.
— Опитвам се да се самоуверя, че няма да се въвлечеш в нещо, с което не можеш да се справиш.
— Радвам се, че те интересува.
— Знаеш, че ме интересува.
— Да. Просто обичам да ми се напомня от време на време.
Тя погледна към Влад Ноуратар. Проследих погледа й; момчето ме наблюдаваше с любопитство.
— Добре. Разбрах те.
Станах и отворих вратата. Лойош и Роуца излетяха навън. След две минути Лойош ме уведоми, че районът е безопасен.
— Ще се видим скоро — казах й. — Влад Ноуратар, за мен винаги е удоволствие, сър. — Поклоних се.
Той стана, внимателно остави чашата си и направи достоверно подражание на поклона ми, с крака назад и ръката, помитаща пода. После се изправи и се ухили.
Коути се усмихна гордо и двамата ме изпратиха до вратата.
— До следващия път, Влад — каза тя. И вратата се затвори зад мен.
Нямах бърза работа, както и основание да вярвам, че си нямам опашка, а изпитвах желание да се поразходя. Тъй че се запътих към Дърварския пазар в Южна Адриланка. Улица Енох нямаше табела, но една от онези източни жени, които приличат на нечия баба, измърмори и ми посочи, а после ме изгледа, сякаш се чудеше как така може да не знам нещо толкова очевидно. Предложих й монета, която тя отказа с презрение.
Лойош и Роуца летяха над мен на кръгове и наблюдаваха, а аз крачех по улицата като най-примерен гражданин. Само дето, разбира се, малко източняци носеха стомана на кръста си, а кройката на дрехите ми бе доста по-добра, отколкото на повечето.
Намирането на къщата се оказа лесно: точно както я беше описала Коути. Застанах от другата страна на улицата, подпрян на едно изсъхнало дърво пред ред евтини къщи, и заоглеждах мръснозеленото. Вероятно трябваше да мога да си направя изводи за лицето, което я обитава, просто като я гледам, но не можах. В смисъл, да, дворът беше спретнат. И какво? Тя ли го поддържаше така, или мъжът й, или бяха наели някой, който да го прави? Боята беше доста прясна, но същата работа.
Понаблюдавах къщата още малко, но никой не излезе, нито влезе. Май нямаше никого. Помислих си да се вмъкна. Представа нямах какво можеше да науча, а да ме намери някой вътре щеше да е притеснително. Но ако можеше да открия нещо…
„Шефе, тревога“.
Стреснах се.
„Какво има?“
„Идва драгар с цветовете на джерег. И с онзи поглед“.
Знаех какво има предвид. Има нещо в очите на човек, който е вършил „работата“. Сигурно и аз го имам този поглед. Или го бях имал. Не знам.
„Намери ли ми чист изход?“
„Търся“.
Зачаках. Пръстите ми потупваха по дръжката на Лейди Тилдра. Бил съм и в по-страшни ситуации, отколкото само с един джерег. Ако се окажеше по-сложно, е, щях да разчитам, че Лойош ще ме уведоми навреме. Междувременно бях готов, но не и изнервен.
„Шефе, ъъ, странно“.
„Това не ми върши работа“.
„Спря на двайсетина стъпки от тебе, подпря се на стената на един празен склад, много добре прикрит от улицата. Знае си работата“.
„Добре. И?“
„Обаче щом стигна там, някой друг се махна оттам“.
„Минали сме покрай някого?“
„Така изглежда. Но не е там въпросът. Той наблюдава къщата. «О.».“
„Мислиш ли, че е тук заради теб?“
„Хайде да постоим тук малко и да наблюдаваме наблюдаващия. Другият какво прави?“
„Тръгва си. Опитва се да изглежда незабележим. И се справя добре“.
„Какъв е шансът да са ме познали?“
„Откъде да знам, шефе? В смисъл, вероятно не. Ти си просто поредният източняк. Но…“
„Ясно. Не можем да знаем. Добре, дай да повисим и да видим какво ще се случи“.
В крайна сметка вмъкването в къщата май щеше да се окаже лоша идея.
„Има ли начин да ида на място, от което да го наблюдавам?“
„Ще проверя“. И: „Така. Насам“.
Кацна на рамото ми и ме преведе зад редицата къщи, през някакви дворове с парчета изхвърлени мебели и счупени съдове, след това завихме. Долепих се до една къща и загледах.