Спрях. Докато разсъждавах в движение, краката ми ме бяха пренесли през Каменен мост и ме връщаха към стария ми район — най-лошото място, където можех да се озова. Шансовете джерег да ме засекат бяха твърде високи, за да се чувствам спокойно, където и да е из града. За стария ми квартал пък да не говорим.
„Ъъ, никъде. Връщаме се в Двореца“.
Смених посоката. Лойош се въздържа от коментар.
Стигнах до Двореца без произшествия, влязох през крилото на дракон просто за да им направя напук и защото бях в настроение да гледам кръвнишки. Намерих си нещо за ядене, след това отидох до Дома на йорич.
Почуках и Перисал за пореден път открехна вратата само колкото да надникне с едно око, след което ме пусна да вляза. Някой ден трябваше да го попитам защо го прави това.
Седнах и казах:
— Императрицата започва разследване на събитията в Тирма.
— Да — отвърна ми. — Май си спомням, че аз ти го казах това. Та какво?
— Смяташ ли, че е реално разследване?
— За разлика от какво?
— Не знам. Тичане насам-натам, свидетелстване при закрити врати, водещо до резултат, какъвто иска императрицата.
— Съмнявам се. Не и тази императрица. Трябва да разбера кой го ръководи. Това би могло да ни подскаже нещо. — Стана. — Мога да го направя веднага.
— Да почакам ли тук?
— Да, но се разположи удобно. Може да отнеме известно време.
Кимнах. Той се измъкна навън. Отпуснах се в стола и затворих очи. Предполагам, че съм заспал или поне задрямал. Имах някакъв смътно тревожен сън, който не мога да си спомня, и се събудих, когато Перисил се върна.
— Спеше ли? — Изглеждаше развеселен.
— Само оставих очите си да отпочинат. Какво научи?
— Ръководи се от съдия Десаниек. Лейди Десаниек.
Седна зад бюрото си и ме загледа с очакване.
— Съжалявам. Името ми е непознато.
— Тя е от Висшите съдии. Вярвам, че знаеш какво означава това?
— Повече или по-малко.
— Познавам я. Не е продажна. Малко е прибързана и фриволна в тълкуванията на традициите, но безупречна, що се отнася до преценка и отсъждане.
— Значи според теб разследването е коректно.
— Вероятно. Щеше да е странен избор, ако императрицата всъщност не иска да научи какво е станало и защо.
— Възможно ли е да има други видове натиск върху нея, в смисъл, по-косвен от пряката заповед да го фалшифицира?
Той се поколеба.
— Може би.
— В такъв случай как може да се спре?
— Да се спре ли? Защо ти е да го спираш?
— Не аз. Други.
— Кои?
— Да кажем, властови интереси. Как биха подходили, за да го спрат?
— Не мога да отговоря на това, ако не ми дадеш повече информация. Какви интереси? Защо ще искат да го спрат? Властови в какво отношение?
— Все хубави въпроси.
Замълчах, докато обмисля какво точно мога да му кажа. Беше отчайващо. Почти със сигурност можеше да ми каже полезни неща, ако не се налагаше да се притеснявам какво могат да го принудят да издаде.
— Просто да предположим, че съществува някоя голяма престъпна организация.
Той като че ли се поколеба. Гледаше ме и ме слушаше неподвижно.
— И да предположим — продължих аз — че им е хрумнала страхотна идея законът да се промени така, че да могат да спечелят много пари, и че действат съвместно с определени други мощни интереси.
— Колко мощни?
— Толкова мощни, колкото може да са на дъното на Цикъла.
— Продължавай.
— И да предположим, че тази идея с промяната на закона изисква оказване на натиск върху императрицата и че това разследване има голяма вероятност да облекчи този натиск.
— Следя мисълта ти.
— Как би подходила такава хипотетична организация, за да прекрати или саботира разследването?
Той помълча минута-две. Почти можех да чуя как бълбука мозъкът му. После каза:
— Не мога да измисля никакъв начин.
— Тъй ли? Да предположим, че убият Десаниек?
— Биха ли направили това?
— Биха.
— Пак няма да подейства. Императрицата ще намери друг съдия, също толкова добър, и ще се погрижи да няма второ убийство, и ще залови извършителя на първото.
— Най-вероятно. Все едно, извинявам се. Разбирам, че това е извън обичайната насока на работата ти.
Той сви рамене и по лицето му пробяга усмивка.