Станах, бавно и болезнено.
„Ами ако ме набиха точно затова? В смисъл, ако целият смисъл е бил да не мога да се справя с убиеца, в случай че ми се наложи?“
„Да бе, шефе. Ами ако?“
Нямах отговор, тъй че бавно се облякох, приготвих се и под бдителната охрана на Лойош и Роуца слязох по стъпалата и излязох навън. Взех си топъл хляб и ронливо козе сирене от един уличен продавач. Обичам топъл хляб повече от много други неща, които бихте си помислили, че са по-нагоре в списъка ми, ако не знаете.
След като хапнах, поех към пазара „Западен дворец“, където можеш да напазаруваш най-добрите продукти за готвене, стига да се насилиш да станеш толкова рано. Днес обаче не бях там за продукти. В югозападния ъгъл на пазара, зад една сергия, на която продават най-добрите трюфели в Бял полумесец, има един схлупен на вид склад, в който продават усукани медни тръби, пирони, чукове, пружини и разни сечива за работа с горното. Върти го една цалмот, Лиска, която изглежда стара колкото Сетра и щъка свирепо насам-натам, гърбът й вечно е наведен и очите й надничат изпод толкова сплъстена коса, че сякаш си е загубила благородническата точка на челото. Държи парите си в една кутия под трикрако столче, до което прибягва в редките случаи, когато седне да се пазари с клиент, докато клиентът стои от другата страна на дървена талпа, поставена върху две бурета. Талпата е от светло дърво и резбована с фигури на цалмот в различни странни пози.
— Какво искаш? — посрещна ме тя, щом влязох.
— Нож — казах й.
Тя се разшава на столчето. Познаваше ме, но ако го признаеше, това щеше да ми даде предимство в пазарлъка. Поне така мисля.
— Какъв нож? — сопна се тя.
— Нищо особено. Просто нещо да си дялкам с него.
Изгледа ме толкова подозрително, че нямаше начин да не ме е познала. Бях самата невинност и т.н. Показа ми богат избор и накрая се спрях на малка сгъваема ножка. Пробвах острието, защото щеше да е странно да не го направя, уверих се, че се отваря и затваря лесно, дадох й един империал, като й казах да задържи рестото, и си излязох.
„Добре, шефе. Нямам търпение да видя какво ще правиш с това ножченце“.
„Доста е малко, прав си. Най-вероятно просто ще го загубя“.
Все още имах няколко часа до предполагаемото начало на срещата. Недалече от пазар „Западен дворец“ има едно ханче, наречено „Мастилницата“ по причина, която ми обясниха веднъж, но не мога да си я спомня. Мисля, че беше нещо историческо. Там живееше един артист, с когото от време на време бях правил бизнес. Тъй като беше рано сутринта, очаквах да го събудя и дори да го заваря трезвен. Прав бях и в двете отношения, а той се държа много гостоприемно, след като му звъннах няколко монети. Малко по-късно си тръгнах с торба, заредена с руса перука, спретнато подстригана брада в същия тон, малко лепило и бурканче с пудра да си изсветля тена на лицето.
След като приключих и с това, все още ми оставаше трудната част: ако се получеше, тогава какво? Как щях да манипулирам събитията, за да получа каквото искам, просто в случай че възникне възможност?
„Шефе, къде отиваш?“
„В Дома на йорич, къде другаде“.
„Мислиш ли, че ще знае какво да направи?“
„Мисля, че ако ще влизаме в тази игра, би трябвало да разберем какво може да стане с Алийра. Помниш ли я Алийра? Онази, заради която се набутахме в тая история?“
„Благодарност ли очакваш?“
„Не. Просто знам, че ако бях аз…“
„Е, да“.
Стигнахме безопасно, минах по познатото вече трасе до кабинета на Перисил и почуках. Той открехна вратата, после я отвори. Влязох.
— Защо го правиш това? — попитах.
— Кое? — попита ме той на свой ред. Изглеждаше искрено любопитен.
Седнах срещу него и казах:
— Движа нещо, което би могло да постигне, мм, нещо. Трябва да го обсъдя с теб.
— Добре, но се боя, че ще трябва да ми дадеш поне още една-две подробности, ако искаш да си говорим като интелигентни хора.
Отне ми малко време да осъзная, че се шегува. Не знам дали това говори нещо за него, или за мен. Казах:
— Добре. Само този път. Ето я ситуацията, както аз я виждам, прекъсни ме, ако греша за нещо: дже… тоест определени групи се опитват да оказват натиск върху императрицата. Лостът, с който разполагат, е скандалът около Тирма, който ще подразни много хора, които са важни, макар че колко точно ги интересува не мога да кажа.
Гледаше ме внимателно, но не ме прекъсна.
Продължих: