— Императрицата, след като двамата с теб започнахме да създаваме неприятности и да си врем носовете навсякъде, премисли и реши да има официално разследване на събитията. Ще има опит да се спре разследването и да се хвърли вината на някаква идиотска група текла, с убийството на Калто.
— Десаниек.
— Не нея, макар че и аз така мислех отначало. Помощника й, Калто.
— Хм. Това също би подействало.
— Дори по-добре, защото ще стане на публична среща, където той трябва да отговори на въпроси какво се е случило и защо.
— Разбирам.
— Добре. Въпрос: ако успея да предотвратя атентата, това дава ли ни някакъв лост да постигнем освобождаването на Алийра?
Помълча малко, после попита:
— Как да го предотвратиш?
— Като убия убиеца, преди той да убие Калто.
Този път помълча по-дълго.
— Зависи от много неща. Как смяташ да… И къде… — Гласът му заглъхна. Изглеждаше притеснен. Не бях го виждал досега да изглежда притеснен. Мисля, че ми хареса.
— Както се оформят нещата, ще го премахна още преди да е стигнал до срещата.
— В такъв случай, извинявай, как ще се разбере това?
— Никой няма да разбере.
— Тогава не виждам какъв ще е ефектът по нашето дело.
— Мм. Мда, факт. Добре, а ако го направя по-драматично?
— В смисъл, спасяване в последния момент и прочие?
Кимнах и казах:
— Нямам представа дали ще мога, нито как, но вероятно бих могъл да спретна нещо такова.
Той се почеса замислено по брадичката и каза:
— Не.
— Не?
— Законово няма да има никаква тежест. Позволи ми да обясня. Има три пътя, по които може да тръгне случаят: Алийра може да бъде съдена, за каквото е арестувана или…
— Чакай. За каквото наистина е арестувана или за каквото са официалните обвинения?
Той примига, помълча малко и каза:
— Ще започна отново. Има три пътя, по които може да тръгне случаят. Първи: може да бъде съдена за практикуване на Древна магия, може…
— Това са глупости.
Той сви рамене.
— И така да е. Втори вариант: може да я разследват за ролята й, ако има такава, в клането. И трети: всички обвинения може да паднат и тя да бъде освободена.
— Е, това би било най-добре. Как можем да го постигнем?
— Нямам представа. Просто изброявам възможностите. Значи, аз мога да я представлявам по делото за Древна магия. Ако тръгне разследването по инцидента, би трябвало да намери друг адвокат, защото това попада под Военния кодекс или Имперската отговорност, или някакво съчетание, и така или иначе не знам нищо за това.
— Добре, но освобождаването й…
— Това не го правим ние. Просто е нещо, което би могло да стане, ако императрицата си науми да го направи или ако съдията реши, че няма доказателства. Значи ние ще се явяваме пред съдия Морив. Имал съм дела при нея и се разбираме добре.
— Това е важно, доколкото разбирам, нали?
— Да, важно е. Тя е разбран човек, е, като за съдия, но не търпи никакви отклонения от буквата на закона. Може би затова са я избрали.
— Но е длъжна да се подчини на имперските заповеди, нали? В смисъл, ако императрицата й каже да прекрати делото, трябва да го прекрати.
Той се поколеба.
— Не е толкова просто.
Потиснах стона си.
— Заповед от имперския адвокат обаче би го постигнала със сигурност.
— Кой е пък той?
— Този, който представлява Империята по делото. Моят опонент, ако предпочиташ.
— Аха. Това възможно ли е да стане?
— Ако сметне, че не може да спечели.
— Как го убеждаваме, че не може?
— В съда.
— Това не помага.
— Над това работих досега.
— Как изглежда дотук?
— Никак не е добре, но има няколко пункта, които биха могли да ни помогнат.
— А ако императрицата заповяда на имперския адвокат? Да прекрати обвинението?
— Същото, както ако заповяда на съдията. Формално не им е разрешено. Но, мм, би имало силно влияние. Не мога да предскажа какво би се случило.
— Значи връщаме се на убеждаването на нейно величество да го прекрати и се надяваме на най-доброто.
Той ме изгледа накриво.
— Или аз бих могъл да спечеля делото.
— Да. Извинявай. — Помислих малко. — Императрицата е под голям натиск от различни посоки. Какво става, ако види изход?